Роден е през 1815 година в [[Пловдив]] в семейството на [[Стоян ЧалъковТодорович-Чалъка]] от видния бегликчийски род [[Чалъкови (род)|Чалъкови]]. Учи в гръцкото училище в града и в [[Халкинска семинария|Халкинската семинария]], след което се включва в мащабната бегликчийска и джелепска дейност на семейството си. От 50-те години участва активно в усилията за усилване на българското влияние в църквата и утвърждаване на българското образование. От 1860 година е член на градския меджлис в Пловдив, от 1867 година – на виалетския меджлис в [[Одрин]], а от 1868 година – на новосъздадения [[Държавен съвет (Османска империя)|Държавен съвет]] в [[Цариград]]. Включва се в създаването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и участва в нейното управление. През 1871 година участва в [[Първи църковно-народен събор|Църковно-народния събор]] в Цариград, като представител на Привременния смесен съвет. Той е един от делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Българската екзархия.<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия 1870-1879, София, 1989, стр. 324.</ref> През 1877 година става член на [[Сенат (Османска империя)|Сенат]]а и получава титлата [[бей]].
Георгаки Чалъкоглу умира на 21 март 1882 година на остров [[Бююкада]].
