Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
{{Държавник инфо
|име = Константин Стоилов
|портрет = BASA-568K-2-157-1-Konstantin Stoilov.jpg
|длъжност = [[Министър-председател на България]]
|втори_мандат_предшестван от = [[Стефан Стамболов]]
|втори_мандат_наследен от = [[Димитър Греков]]
|роден_дата роден_място = [[23 септемвриПловдив]], [[1853Османска империя]] г.
|роден_място = [[Пловдив]], [[Османска империя]]
|починал_дата = {{Дата на смърт и години|1901|3|23|1853|9|23}}
|починал_място = [[File:Flag of Bulgaria.svg|25px]] [[София]], [[Княжество България|България]]
|партия = [[Консервативна партия]]<br> [[Народна партия]]
}}
{{стар стил}}
'''Константин Стоилов Константинов''' е [[България|български]] държавник, един от ръководителите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]] в борбите срещу [[Търновската конституция]] през първите години на [[Княжество България]]. [[Министър-председател на България|Министър-председател]] през 1887 и 1894–18991894 – 1899 година. Основател и лидер на [[Народната партия]] от 1894 до смъртта си през 1901 година.
 
== Биография ==
=== Произход, образование и ранна работа ===
[[Файл:Plovdiv-Konstantin-Stoilov-house.jpg|мини|300px|Родният дом на Стоилов в Стария град в Пловдив.]]
Константин Стоилов е роден на [[23 септември]] [[1853]] г. в [[Пловдив]], [[Османска империя]]. Баща му е [[Стоил Константинов]] от [[Стара Загора]], а майка му [[Мария Моравенова]] е от видния копривщенски род [[Моравенови]].<ref name="kokerov">Кокеров, Георги. [http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm ''Създател на българската държавност''. Живот и дейност на доктор Константин Стоилов]. Във: Списание „НИЕ“, 2000 г., № 6. Посетен на 06 юли 2015 г.</ref>
 
Учи в пловдивското епархийско училище. През 1871 г. завършва [[Робърт колеж]] в [[Цариград]]. През 1877 г. защитава докторат по право в [[Хайделбергския университет]], а след това учи гражданско право в [[Париж]].<ref name="encbg-k.stoilov">Енциклопедия „България“. Том 6. София, Издателство на БАН, 1988 г., с. 461</ref>
 
=== Политическа дейност ===
[[Файл:Депутати от I ВНС.jpg|мини|300px|Делегацията от Великото народно събрание, която връчва на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз през май 1879. Стоилов е прав, вторият отляво.]]
 
Стоилов се завръща в България скоро след [[Освобождението]]. От август 1878 е назначен от временните руски власти за член в Пловдивския губернски съд. През януари 1879 се премества в [[София]], където оглавява Софийския губернски съд. В качеството си на негов председател става депутат по право в [[Учредителното събрание]], което се събира в [[Търново]], за да изработи конституцията на [[Княжество България]].<ref name="guesheva">Гешева, Йорданка. Д-р Константин Стоилов в Учредителното събрание на нова България, с. 57- – 58. В: [http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1284383224.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив, 2009]. Посетен на 06.07.2015.</ref>
 
Въпреки че в по-ранните си години симпатизира на „младите“, в Учредителното събрание Стоилов става един от изявените „стари“ – привърженици на постепенния, легален метод за отмяна на [[Берлинския договор]], и на по-консервативен вариант на основния закон на Княжеството.<ref name="guesheva"/>
 
След избирането на [[Александър Батенберг]] за български княз (май 1879) Стоилов става негов личен секретар, а по-късно (1880- – 1883) завежда политическия му кабинет.<ref name="tashev-k.stoilov">{{ташев}}</ref>
 
==== При Режима на пълномощията (1881–18831881 – 1883) ====
{{Вижте също|Режим на пълномощията}}
Привърженик на засилването на монархическата власт и ограничаването на парламента и избирателните права, Стоилов подкрепя суспендирането на [[Търновската конституция]] през юли 1881, като закратко изпълнява длъжността на външен министър в [[Правителство на България (1881–1882)|новото правителство]].<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 06.07.2015 | pages = 301- – 302}}</ref> От октомври 1881 до януари 1882 отбива военната си служба във 2-и конен полк, базиран в [[Шумен]]. Излиза в запаса като подпоручик.<ref name="kokerov"/> В края на 1882 година поема отново ръководството на [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]] в [[правителство на Соболев|правителството на Соболев]], раздирано от остър конфликт между руските генерали, които държат армията и вътрешното министерство, и министрите-консерватори. Задържа се на поста малко повече от два месеца, принуден от [[Леонид Соболев|Соболев]] да го напусне заради заточаването на [[Мелетий Софийски]].<ref> {{cite book | last = Димитров | first = Илчо | year = 1972 | title = Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. | publisher = Издателство на ОФ | location = София | pages = 149- – 152}}</ref>
 
Като представител на България подписва [[Четворна конвенция (1883)|железопътната конвенция]], с която България се задължава да построи отсечката от жп линията [[Виена]] – Цариград през [[Вакарел]], София и [[Цариброд]].{{hrf|Радев|1990|400- – 401}}
 
През август 1883 Стоилов е назначен за дипломатически агент на българския княз в Петербург със задачата да намери компромис между Батенберг и цар [[Александър III (Русия)|Александър III]], претендиращ за контрол върху вътрешната политика на България. Руското правителство отказва да го приеме и той е принуден да се завърне в София.{{hrf|Радев|1990|380- – 381}}
 
През септември същата година Стоилов влиза като [[Министерство на правосъдието на България|министър на правосъдието]] в [[Правителство на Драган Цанков (1883)|коалиционното правителство]] на либерали и консерватори начело с [[Драган Цанков]]. Подава оставка заедно с останалите консерватори през декември, след като прокарват желаните промени в конституцията.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 40- – 41}}</ref>
 
==== В опозиция (1884–18861884 – 1886) ====
След оставката си от кабинета Цанков, Стоилов се оттегля за кратко от политическия живот и започва адвокатска практика.{{hrf|Радев|1990|425}} През 1884 година той става действителен член на [[Българското книжовно дружество]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> През същата година е избран за депутат в [[IV Обикновено народно събрание]]. Един от водачите на парламентарната опозиция срещу [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|правителството на Петко Каравелов]]. Оспорва като нереалистични законопроектите на [[Петко Каравелов|Каравелов]] за финансиране на жп линията Вакарел – Цариброд и експлоатиране на железниците от държавата, приети от мнозинството през януари 1885 година.{{hrf|Радев|1990|440- – 441}}
 
След избухването на [[Сръбско-българската война]] през 1885 Стоилов е мобилизиран в армията. Участва във войната като командир на конен взвод. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.<ref name="kokerov"/>
 
==== При Регентството (1886–18871886 – 1887) ====
{{Вижте също|Българска криза}}
На 9 август 1886 година княз Александър е [[Деветоавгустовски преврат|арестуван и изведен насила от България]]. Извършителите на преврата канят Стоилов да влезе в обявеното от тях [[Правителство на митрополит Климент (1886)|правителство]]. Той отказва, но съдейства на Каравелов за преодоляване на конфронтацията между привърженици и противници на Батенберг. В новото [[Правителство на Каравелов (1886)|Каравелово правителство]], което трае само четири дни (12–1612 – 16 август) Стоилов е министър на външните работи. След краткотрайното завръщане на Батенберг и окончателния му отказ от престола (26 август), Стоилов влиза и в [[Правителство на Радославов (1886–1887)|правителството на Радославов]], като поема министерството на правосъдието.{{hrf|Стателова|1999|91- – 93}}
 
Във вътрешнополитическата и международна криза, предизвикана от овакантяването на българския престол, Стоилов изпълнява редица дипломатически мисии. През ноември 1886 година е избран от [[III Велико Народно събрание|III Велико народно събрание]] в състава на 3–членна делегация (заедно с [[Димитър Греков]] и [[Константин Хаджикалчов]]), която в края на същата и началото на следващата година посещава Виена и останалите столици на големите европейски държави (без [[Петербург]]) в опит да намери приемлив за силите кандидат за български княз.<ref>{{cite book | last = Танкова | first = Василка | coauthors = Радослав Попов, Елена Стателова | title = История на Българската дипломация 1879–19131879 – 1913 г. | publisher = Фондация „Отворено общество“ | year = 1994 | location = София | isbn = 954-520-038-3 | pages = 105, 112- – 116 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693 | accessdate = 06.07.2015}}</ref> Преди завръщането си в Княжеството, Стоилов спира в Цариград, където представлява [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|Регентството]] в безуспешните преговори с оглавилия русофилската опозиция Драган Цанков.{{hrf|Танкова|1994|116- – 118}}
 
През март 1887 заминава отново (този път сам) за Виена. В продължение на два месеца преговаря първо с [[Александър Батенберг|Батенберг]] за завръщането му на престола, а после с [[Фердинанд Сакскобургготски]], [[Йохан Салватор]] и други кандидати.{{hrf|Танкова|1994|119- – 121}} Резултат от тези преговори е избирането на Кобургския принц за български владетел. След оставката на несъгласния [[Васил Радославов|Радославов]] (юни 1887), Стоилов оглавява [[Правителство на Стоилов (1887)|преходното правителство]], което дочаква пристигането и коронясването на Фердинанд през август.{{hrf|Стателова|1999|103- – 104}}
 
==== При управлението на Стамболов (1887–18941887 – 1894) ====
{{Вижте също|Правителство на Стамболов|Външна политика на Княжество България (1887–18941887 – 1894)}}
Новият княз назначава доскорошния регент [[Стефан Стамболов]] за министър-председател, а Стоилов взима отново министерството на правосъдието. Стоилов съдейства за укрепването на властта на Фердинанд и Стамболов, като в края на 1887 година прокарва рестриктивен закон за печата и закон за изтребление на разбойничеството.<ref name="encbg-k.stoilov"/>
 
През август 1888 Стамболов изпраща Стоилов в Западна Европа, за да убеди [[Великите сили]] да принудят [[Османската империя]] да даде повече права на българите в подвластната ѝ [[Македония (област)|Македония]]. Стоилов се среща последователно с италианския премиер [[Франческо Криспи]] в [[Рим]], с британския – лорд [[Солзбъри]], в [[Диеп]] и с австро-унгарския външен министър граф [[Густав Калноки|Калноки]] във Виена. Резултатът от тези сондажи е негативен за българското правителство и го принуждава да отложи опитите за прокарване на реформи в Македония.{{hrf|Танкова|1994|137- – 138}}
 
В края на 1888 година Стоилов напуска правителството, недоволен от управленските методи на Стамболов и използването на съда за политически процеси.{{hrf|Стателова|1999|108}}
 
==== Като министър-председател (1894–18991894 – 1899) ====
{{Вижте също|Правителство на Стоилов (1894–18991894 – 1899)}}
[[Файл:Konstantin Stoilov's Government Appointment.jpg|мини|250п|Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.]]
[[File:BASA-313K-1-2536-16-The cabinet of Konstantin Stoilov, 1894.jpeg|мини|250px|Министрите в правителството на Константин Стоилов. Източник: ДА „Архиви“]]
Без да е сред най-активните противници на Стамболовия режим, през 1893 година Стоилов се включва в така наречената „Обединена опозиция“, която разчита на Фердинанд да отстрани Стамболов. През май 1894, когато това става, князът назначава Стоилов за министър-председател начело на [[Правителство на Стоилов (1894)|коалиционен кабинет]] от [[Либерална партия (радослависти)|либерали]], [[Народна партия (Източна Румелия)|съединисти]] и бивши [[Консервативна партия|консерватори]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> С част от тези фракции през юни Стоилов създава [[Народна партия|Народната партия]] заедно с печатния ѝ орган – вестник [[Мир (вестник)|„Мир“]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> Печели парламентарните избори през септември и в края на 1894 съставя чисто [[Правителство на Стоилов (1894–1899)|народняшко правителство]] като премиер и министър на вътрешните работи.{{hrf|Стателова|1999|130}}
 
Преодолявайки колебанията на Фердинанд и съпротивата на външния министър – австрофила [[Григор Начович]], в началото на 1896 година Стоилов издейства миропомазването на престолонаследника [[Борис III|Борис]] в православното изповедание – акт, с който е сложен край на българо-руския разрив от 1886 и е спечелено дипломатическото признание на българския владетел от Русия, Турция и европейските велики сили.<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 2014 | title = Лица и събития от моето време. Том 2 | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“ | location = София | isbn = 978-954-09-0873-1 | pages = 117- – 121, 126- – 129}}</ref>
 
За да подтикне властите в Османската империя към реформи, които да подобрят положението на българите в нейните предели, през лятото на 1895 година Стоилов насърчава и поддържа неофициално [[Четническа акция на Македонския комитет|четническа акция]] в Македония, но не постига желания ефект.{{hrf|Радев|2014|106- – 111}} Усилията му в подкрепа на църковната и училищната дейност на [[Българската екзархия]] в Македония са по-успешни с назначаването през 1897 година на български митрополити в Битолската, Дебърската и Струмишката епархия.{{hrf|Стателова|1999|150}}
 
При управлението на Стоилов държавата полага грижи за стимулиране на селското стопанство чрез капитализирането и уреждането на [[Земеделски каси|земеделските каси]] (1895) и на местната промишленост чрез редица данъчни и тарифни облекчения, регламентирани със специален закон от края на 1894. Провежда се и мащабно строителство на жп линии, водещи от столицата към Македония и Северна България. Тази политика изисква големи разходи и води до значителен бюджетен дефицит. След продължителни преговори, в края на 1898 Стоилов постига споразумение с френските и немските кредитори за конверсионен заем. Условията на споразумението предизвикват сериозна обществена съпротива и разединение в управляващото мнозинство, част от което гласува в Народното събрание срещу заема. Това става повод за Стоилов да се оттегли от премиерския пост в началото на 1899 година.{{hrf|Стателова|1999|137- – 138, 153- – 155, 160}}
 
== Личен живот ==
Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на [[31 януари]] [[1888]]. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.<ref>„Д-ръ К. Стоиловъ – - Речи"Речи“, Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. XVII</ref>
 
== Бележки ==
{{commonscat|Konstantin Stoilov}}
{{бел2}}