Уикипедия

Ресен: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Lackope (беседа | приноси)
224 редакции
Ред 36:
[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ресен (Resna) живеят 2800 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/29|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 58.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Ресен (Ressine) е посочен като град с 812 домакинства и 650 жители [[мюсюлмани]], 1 600 [[българи]] и 160 [[власи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86 – 87.</ref>
[[Файл:Resne - Niyazi Bey Sarayi (Panorama).jpg|ляво|мини|250п|[[Ресенски сарай|Сараят на Ниязи бей]]]]
В Ресен още преди Руско-турската война е образувана [[Ресенска българска община|българска община]]. В 1866 – 1867 година е отворено българско училище с учител [[Лазар Попянев]] от Велес, поддържан частно от ресенци. След него учители са [[Георги Бояджиев (учител)|Георги Бояджиев]] също от Велес и [[Захарий Чинтулов]] от Сливен.<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 283.</ref>
 
След Руско-турската война Ресен брои 400 български семейства и 200 [[арумъни|влашки]], [[гъркомани|гърчеещи се]], които чрез местната власт държат църквата и училищата.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 566.</ref> През юли 1880 година българската община в Ресен изпраща серия телеграми и писма до екзарх [[Йосиф I]] и чрез него до великия везир срещу гръцкия владика с настояване да и&#768; се върне църквата, взета от гъркоманите. Екзархът на свой ред праща няколко такрира до Портата за ресенската църква, която е една от първите му грижи след завръщането му в Цариград.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 357.</ref> През 1882 година е извършен избор за българска община, който е утвърден от Екзархията. Неин председател е поп Ставре, а членове Наум Димитров, [[Иван Стрезов]], Таско Чокалев, [[Андрей Татарчев]], Димитър Милошев, Тани Мильовик, Димитър Чокалев и [[Трайче Дорев]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 566.</ref>
[[File:Resne 01.JPG|мини|250п|Центърът на Ресен]]
Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на [[19 век]] Ресен има около 4450 жители, както следва: 2400 [[българи]] християни, 800 [[помаци|българи мохамедани]], 570 [[власи]], 350 [[цигани]], 300 [[албанци]], 30 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 168 – 169.]</ref> По-голямата част от християнските му жители в началото на века са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] – според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година християнското население на Ресен се състои от 2096 българи екзархисти, 1296 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]], 300 [[власи]] и 696 [[албанци]]. В града има по едно средно и едно основно българско училище, както и едно основно румънско.<ref>Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 168 – 169.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ресен“.