Георги Странски: Разлика между версии

| категория = медик

| институция2 = [[Правителство на Константин Стоилов 1|Правителство на Константин Стоилов]] (1887)

| институция3 = [[Правителство на Стефан Стамболов]] (1887- – 1890)

| отличия = }}

'''Георги Иванов Странски''' е [[България|български]] [[лекар]], [[революционер]] и [[политик]].

Близък приятел на [[Христо Ботев]], той участва активно в емигрантските революционни организации в [[Румъния]] през 1860-те и 1870-те години. След [[Освобождение на България|Освобождението]] е сред водачите на [[Либерална партия (Източна Румелия)|Либералната партия]] в [[Източна Румелия]], а след [[Съединение на България|Съединението]] - – на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]].

Георги Странски е роден на [[13 август]] (1 август стар стил) [[1847]] в [[Калофер]]. През [[1864]] заминава за [[Букурещ]], където завършва първо медицинско училище, а през [[1874]] - – медицина в [[Букурещки университет|Букурещкия университет]]. През следващите години работи като лекар в [[Бузъу (град)|Бузъу]] и Букурещ и издава книгата „Медицински беседи“ (1876). Той е близък със своя съгражданин Христо Ботев, на когото става кум.

В Румъния Георги Странски е сред основателите на [[Българско човеколюбиво настоятелство|Българското човеколюбиво настоятелство]] и член на [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]], което наследява под благовиден предлог [[БРЦК]] след разгрома на [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. По време на [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] (1876) участва в румънска санитарна мисия в [[Сърбия]], а през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877- – 1878) е военен лекар в румънската армия.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>

По време на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] Георги Странски е окръжен лекар на [[Плевен]]. След това е народен представител в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] (1879) и [[Народно събрание на България|I Обикновено Народно събрание]] (1879). През 1879 се установява в [[Пловдив]], където работи като лекар и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Той е [[Дирекция на финансите|директор на финансите]] (1880- – 1881), член на [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянния комитет]] (1879- – 1880, 1882- – 1883) и негов председател (1883- – 1884), председател на [[Областно събрание|Областното събрание]] (1883). Участва в организирането на [[Съединение на България|Съединението]] (1885) като член на [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]] и след преврата става председател на образуваното временно правителство и [[Комисарство в Южна България|комисар в Южна България]].<ref name="tt"/>

След [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] Георги Странски е дипломатически агент на България в [[Белград]] (1886- – 1887). След това е [[министър на вътрешните работи]] в кабинета на [[Константин Стоилов]] (1887) и [[министър на външните работи и изповеданията]] в правителството на [[Стефан Стамболов]] (1887- – [[1890]]). Той е и народен представител в'' V Обикновено Народно събрание'' (1887- – 1890) и ''VI Обикновено Народно събрание'' (1890- – 1893). След оставката на Стефан Стамболов Георги Странски подновява лекарската си практика. През 1897- – 1899 е управител на [[Александровска болница]] в [[София]], а през 1899- – 1900 е окръжен лекар в [[Русе]]. От 1900 до 1904 е председател на [[Върховна сметна палата|Върховната сметна палата]].<ref name="tt"/>