Самуил Джундрин: Разлика между версии

| портрет=Djundrin, Samuil 1947.jpg

| роден-място=[[Раковски (град)|Калъчлиии]], [[България]]

Епископ Самуил Джундрин е роден в село [[Раковски (град)|Калъчлии]] (днес кв. Генерал Николаево, град Раковски) на 26 април 1920 година. След четвърто отделение е изпратен да учи в Ямболската средна семинария, където е от 1931 до 1934 г. След завършването на гимназия Самуил Джундрин постъпва във [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|Френския колеж]] в град Пловдив. През 1939 г. заминава за Франция и една година се подготвя в [[новициат]]а на отците августино-успенци в гр. [[Нозероа]]. От 1940 до 1944 г. учи [[философия]] и [[богословие]]. По здравословни причини продължава образованието си в [[Лион]], където приема и свещеническото си ръкоположение на 4 юни 1944 г.<ref name=":0" />

През 1947 г. се връща в България и още на границата е задържан и разпитван от новата власт. Започва да преподава в [[Свети Августин (колеж в Пловдив)|колежа „Свети Августин”Августин“]] в Пловдив. Там Самуил Джундрин остава до ликвидацията на колежа от "народната"„народната“ власт през 1948 г. После заминава за Северна България, заедно с отец [[Асен Чонков]]. Епископ [[Евгений Босилков]] го назначава за енорист на селата [[Бърдарски геран]] и [[Брегаре]]. През есента на 1950 г. избухва бунт срещу колективизацията и свещениците са обвинени в подстрекателство. Заради това, че тотално защитава своя по-стар събрат - – отец [[Асен Чонков]], е изгонен от селото и се завръща в Пловдив.

На 14 декември 1978 г. е назначен за Епископ на [[Никополска епархия|Никополската епархия]]. Ръкоположен е за [[епископ]] на 27 май 1979 г. в [[Свети Петър (базилика)|базиликата "Свети„Свети Петър"Петър“]] от папа [[Йоан Павел II]], в съслужие с кардиналите [[Дурайсами Симон Лоурдусами]] и [[Едуардо Мартинез Сомало]]. 15 години вещо и грижовно управлява диоцеза, а след това подава оставка по здравословни причини през 1994 г. и се оттегля в заслужен отдих. Същата година заживява при своите събратя августино-успенци, после се връща в Никополската епархия, а преди смъртта си - – отново в Пловдив.<ref name=":1">{{икона|bg}}[http://bg.radiovaticana.va/storico/2010/03/18/%d0%bc%d0%be%d0%bd%d1%81%d1%81%d0%b0%d0%bc%d1%83%d0%b8%d0%bb_%d0%b4%d0%b6%d1%83%d0%bd%d0%b4%d1%80%d0%b8%d0%bd_%e2%80%93__%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%b1%d1%8a%d1%80_%d1%81%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bb_%d0%bd%d0%b0_%d0%b2%d1%8f%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0_%d0%b8_%d0%b4%d0%be%d1%81%d1%82%d0%be%d0%b5%d0%bd_%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d0%baмонссамуил_джундрин_–__храбър_свидетел_на_вярата_и_достоен_наследник/bul-365181 Радио Ватикана: Монс.Самуил Джундрин – храбър свидетел на вярата и достоен наследник на епископ Босилков]</ref>

Загива внезапно при трагични обстоятелства на 19 март 1998 г. Погребан е в родния си град.<ref name=":0">{{икона|bg}}[http://catholic-rk.com/?page_id=8 Официалният уебсайт на църква "Пресвето„Пресвето Сърце Исусово - – Свещеници, родени в Ген. Николаево"Николаево“]</ref>