Франческо Мария Ферери: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Личност | име = Франческо Ферери | категория = епископ | описание = римокатолически...“
 
Редакция без резюме
Ред 13:
Конгрегацията на Светия кръст и на страданията на Исуса Христа, членовете на която се знаят още и като [[пасионисти]], e основана през 1720 г. С благословията на папа [[Пий VI]] през 1781 г. към [[България]] поели и през 1782 г. се установили в село [[Трънчовица]] първите монаси - пасионисти, отците Франциск Ферери и Джакомо Сперандио. Пред тях се открило широко поле за работа.
 
Епископ [[Павел Гайдаджийски|Павел Дуванлията]] починал в Букурещ през 1804 г.; и за негов заместник бил назначен отец Франциск Ферери. На 5 август 1805 година [[Светият престол]] го издига в епископски сан [[пасионисти|пасиониста]]. Той бил ръкоположен за епископ в Рим на 21 септември 1805 г.,пристига в [[Никополска епархия|епархията]] на 20 януари 1806 година и отсяда в [[Белене]]. Можел е да разчита на съдействието на трима свещеници – мирския свещеник отец Матия Раздилович и двамата пасионисти – отец [[Фортунато Мария Ерколани|Фортунато Ерколани]] и наскоро пристигналия отец Бонавентура Федели.<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=99 ИВАН ЕЛЕНКОВ, КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ И ОБЩНОСТНИТЕ ИДЕНТИЧНОСТИ НА ПРИНАДЛЕЖАЩИТЕ КЪМ НЕЯ ВЕРНИ ПРЕЗ ХIХ И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК]</ref>
 
През 1809 г. бил принуден с голяма част от паството си да се прехвърли във [[Влашко]], дирейки спасение от безконтролната турска войска и разбойничеството след поредната руско-турска война. През 1812 г. се установил в българското католическо село [[Букурещ|Чопла]] (днес квартал на Букурещ).
Ред 28:
 
{{СОРТКАТ: Ферери, Франческо }}
[[Категория:Католически духовници]]
[[Категория:Никополски епископи]]
[[Категория:Римокатолически епископи от 19 век]]
[[Категория:Италианци в България]]
 
 
 
<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=99 ИВАН ЕЛЕНКОВ, КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ И ОБЩНОСТНИТЕ ИДЕНТИЧНОСТИ НА ПРИНАДЛЕЖАЩИТЕ КЪМ НЕЯ ВЕРНИ ПРЕЗ ХIХ И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК]</ref>