Разлика между версии на „Лясковски манастир“

Манастирът е изграден през 12 век вероятно след преустройството на малка крепост. Проучвания на района доказват, че на това място преди това е съществувал и малък римски кастел. Според местното предание земите около днешния манастир били владение на братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]]. При обявяването на въстанието за освобождаване на България от византийско владичество през 1185 г., те дали оброк, ако въстанието е успешно да изградят манастир.
 
В края на 14 век манастирът е разрушен от османските нашественици. Няколко пъти той е възстановяван и отново разграбван и опожаряван. Едно от възстановяванията му е било през 1662 г. с помощта на местното българско население. В този период Търновската епархия, в която се намира манастирът, е била подвластна на гръцката Цариградска патриаршия. Поради тази причина е управляван от гръцки владика, който изгонва българските монаси и настанява гръцки игумен и монаси. Това продължава до провъзгласяването на самостоятелната Българска църква през 1870 г., а гърците били изгонени.
 
По време на османското робство Лясковският манастир поддържал активни духовни връзки с Русия и с руските манастири. Свидетелство за това е подареното от руския цар [[Петър I]] през 1708 г.четириевангелие, обковано с позлатени корици. Същото днес се пази в Църковния истрикоисторико-археологически музей в София.
 
Манастирът е тясно свързан с няколко забележителни исторически събития свързани с националносвободителнитенационално-освободителните борби на българския народ.
* През 1700 г. вдовицата Мара и синът иѝ Стоян, заедно с известния влашки воевода Мирчо, подготвили в манастира въстание срещу Османската империя. Съзаклятник е бил игуменът на манастира Софроний. Въстанието днес е известно като [[Български въстания през XVIII век|Мариното въстание]].
* В 1856 г. [[Капитан дядо Никола|Капитан Дядо Никола Филиповски]] повежда от манастира тринадесет четници към Габровския балкан.
* На 15 юни 1862 г. хаджи Ставрий организира тук буна ([[Хаджиставревата буна]]) със седемдесет души.
От 1902 до 1912 г. Петропавловският манастир е превърнат в приют за душевно болни.
 
Старата църква на манастира била украсена със стенна живопис през 1662 г.<ref>Стефанов, П. Герасим ІІ Какавелас – Търновски митрополит и Константинополски патриарх през ХVІІ в. – В: 300 години Чипровско въстание (принос към историята на българите през XVII в.). С., 1988, 155-156.</ref> Голямото [[Земетресение в Горна Оряховица и Велико Търново 1913|земетресение в Горна Оряховица през 1913 г.]] и избухналияизбухналият след него пожар разрушават храма, източното манастирско крило и още няколко постройки. Устояват само новите сгради на семинарията. Впоследствие, след продължителна реставрация манастирът отново е възстановен.
 
В периода 1918 - 1922 г. тук се заселват 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастирът става девически. От 1925 до 1928 г. функционира църковно-певческо училище. През 1937 г. манастирът се превръща в дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945 г. През 1947 г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство.
Анонимен потребител