Аларе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Личности: -, replaced: GRC-флаг → флагче|Гърция редактирано с AWB |
,, |
||
Ред 26:
==История==
===В Османската империя===
В
В
{{цитат|Селото Алари лежи в гориста местност в съседство със село [[Чаушлиево|Чаушли]], от което отстои на четвърт час. Жителите са българи и се занимават предимно със земеделие и малко с винопроизводство. На юг от селото има хълм, покрит с гъста гора.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 53.</ref>}}
Към
Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в
Аларе е нападано от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски чети]] на 24 декември 1905 година и на 2 юни 1906 година. Турската власт, за да прекъсне каналите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] до [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]], изселва населението му в [[Енидже Вардар]], като едва след [[Младотурска революция]] му е позволено да се завърне. Тогава в Аларе и близките села като български учител работи [[Димитър Лешников]]<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.210-223</ref>.
Кукушкият околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] пише през 1909 година:
{{цитат|С. Аларя, 28/II, 1 ч. от [[Постол|Апостол]]. Това село, на два пъти горено от гръцките чети, е останало 16 къщи: 12 екзархийски и 4 [[Македонски български апостолически викариат|униатски]]. черквата „[[Свети Атанасий (Аларе)|Св. Атанас]]“ няма никакви имоти, засега е затворена. Училището (вакъф) е земница с таван, големина 4Х4Х3 m, осветявано добре<ref name="Извори 83">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 83 }}</ref>}}
===В Гърция===
|