Аларе: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Личности: -, replaced: GRC-флаг → флагче|Гърция редактирано с AWB
,,
Ред 26:
==История==
===В Османската империя===
В началото на [[20XIX век]] Аларе е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя.
 
В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за Аларе:
 
{{цитат|Селото Алари лежи в гориста местност в съседство със село [[Чаушлиево|Чаушли]], от което отстои на четвърт час. Жителите са българи и се занимават предимно със земеделие и малко с винопроизводство. На юг от селото има хълм, покрит с гъста гора.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 53.</ref>}}
 
Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) Аларе брои 160 жители българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_03.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 146]</ref>
Цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Аларе (Alare) има 224 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.</ref> В селото има и турци.
 
Аларе е нападано от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски чети]] на 24 декември 1905 година и на 2 юни 1906 година. Турската власт, за да прекъсне каналите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] до [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]], изселва населението му в [[Енидже Вардар]], като едва след [[Младотурска революция]] му е позволено да се завърне. Тогава в Аларе и близките села като български учител работи [[Димитър Лешников]]<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.210-223</ref>.
 
Кукушкият околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] пише през 1909 година:
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]], през 1909 година в селото са останали 12 екзархийски и 4 [[Униатско движение|униатски]] къщи, всичките чифлик. Вследствие на спора между Екзархията и Патриаршията към 1909 г. църквата „[[Свети Атанасий (Аларе)|Свети Атанас]]“ е затворена.<ref>{{cite book |title= Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998|publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn= |pages=83 |url= |accessdate=}}</ref>
 
{{цитат|С. Аларя, 28/II, 1 ч. от [[Постол|Апостол]]. Това село, на два пъти горено от гръцките чети, е останало 16 къщи: 12 екзархийски и 4 [[Македонски български апостолически викариат|униатски]]. черквата „[[Свети Атанасий (Аларе)|Св. Атанас]]“ няма никакви имоти, засега е затворена. Училището (вакъф) е земница с таван, големина 4Х4Х3 m, осветявано добре<ref name="Извори 83">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 83 }}</ref>}}
 
===В Гърция===