Бабяни: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Личности: -, replaced: GRC-флаг → флагче|Гърция (2) редактирано с AWB
Ред 28:
==История==
===В Османската империя===
В началото на 20XX век Бабяни е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бабяни (Babiani), Воденска епархия, живеят 120 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/25|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> Към [[1900]] година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) Бабяни брои 168 жители българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_03.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 146.]</ref>
 
Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Бабяни (Babiani) има 160 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.</ref>
 
Кукушкият околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] пише през 1909 година:
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]], през 1909 година ''Бабян'' има 26 български екзархийски къщи. Зимно време в селото живеят и 18-20 [[власи|влашки]] семейства. Основен поминък е земеделието. Българско училище се отваря към 1908-1909 година.<ref name="Хърлев">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 84.</ref>
 
{{цитат|Бабян, 7-8/III, 1 ч. от [[Мандалево]]. 26 български екзархийски къщи. И тук [като в [[Мандалево]]] зимата живеят 18-20 влашки семейства. Поминъкът е само земеделие. Десет минути вън от селото, в самите поли на [[Паяк (планина)|Паяк планина]], има манастир „[[Света Богородица (Бабяни)|Св. Богородица]]“, без монаси. Той притежава около 150 погона нивя, ала приходите му се злоупотребяват. Манастирската черква, в която се черкуват селяните е затворена. Сега за пръв път се отваря училище. Училището е двуетажно. Долният етаж е яхър, горе има малко открито коридорче и класна стая с таван 3Х5Х2 m, осветлявана от два прозореца без стъкла.<ref name="Извори 84">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 84 }}</ref>}}
 
===В Гърция===