Крушари (дем Пела): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 33:
Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село (''Кошари'') минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Горно Крушари'' има 512 българи екзархисти.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.</ref>
Кукушкият околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] пише през 1909 година:
{{цитат|Крушаре (Армути), 10/III, 1 1/2 ч. от [[Вехти Пазар|Вехти пазар]]. Всичко 55 български екзархийски къщи: 2 свои и 52 чифлик. Поминъкът е земеделие, малко бубарство и пчеларство. Черквата е затворена: тя притежава черничена градина, която дава 6 лири годишно. От Патриаршията се отказало в 1903 г., а първо българско училище се отваря сега. Училищното здание (в черковния двор) е двуетажно с изба, една само стая, голяма 4Х2 1/2Х2 m, таваносана, добре осветлявана.<ref name="Извори 84">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 84 }}</ref>}}
През септември 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]]. Арестувани са 7 селяни и учителят Атанас Попчев, които са пребити, защото са бивши членове на ВМОРО.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 4.</ref>
| |||