Петрово (дем Пеония): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Личности: -, replaced: GRC-флаг → флагче|Гърция (15) редактирано с AWB
Ред 37:
 
Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Петрово (Petrovo) има 928 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.</ref> Според сайта на дем Ашиклар обаче част от жителите на Петрово остават верни на елинизма и участват активно в дейността на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]], заради което селото е наречено „Македонската [[Сули]]“.<ref name="Dimos Europou">[http://www.europos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=48&Itemid=104 Сайт на бившия дем Ашиклар.]</ref>
 
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] през 1909 година в Петрово има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради [[Закон за спорните черкви и училища|статуквото]].<ref name="Извори 86">{{cite book |title= Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= Хърлев |first=Никола |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 86 }}</ref>
 
По данни на Екзархията в 1910 година Петрово има 110 семейства, 689 жители българи, 10 цигани (299 чифлигари) и една черква.<ref>[[Христо Шалдев|Шалдев, Христо]]. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.</ref>