Разлика между версии на „Нарва“

редакция без резюме
{{към пояснение|Нарва|Нарва (пояснение)}}
{{Река
| име = Нарва
| картинка = Narva1.jpg
| картинка-описание = Река Нарва при град [[Нарва (град)|Нарва]] и [[Ивангород]]
| местоположение = {{Русия}}<br>[[Ленинградска област]]<br>{{Естония}}<br>[[Ида-Виру]]
| дължина = 77
| басейн = 56 200
| отток = 399
| начало-място = [[Чудско езеро]]
| начало-гео-ширина = 58.9872
| начало-гео-дължина = 27.7302
| начало-височина = 30
| устие-място = [[Фински залив]]
| устие-гео-ширина = 59.4699
| устие-гео-дължина = 28.0434
| устие-височина = 0
| устие-ширина =
| път =
| карта = Русия Ленинградска област
| карта-описание =
}}
 
'''НарваНа́рва''' (на [[естонски]]'' Narva jõgi'', '''Нарва йъйги''', на [[руски]] '''Нарва''' и '''Нарова''') е [[река]] на границата между [[Естония]] и [[Русия]], област [[Санкт Петербург]].
 
'''Нарва''' (на [[естонски]]'' Narva jõgi'', '''Нарва йъйги''', на [[руски]] '''Нарва''' и '''Нарова''') е [[река]] на границата между [[Естония]] и [[Русия]], област [[Санкт Петербург]].
 
== Общи сведения ==
* Дължина – 77 км, горно течение - – 40 км, средно течение - – 20 км, долно течение - – 17 км.
* Площ на [[Водосборен басейн|басейн]]а – 56&nbsp;200 км².
* Дебит в устието – 399 м³/сек или 12,58 км³/год, което е с 78 м³/сек или е 2,46 км³/год повече от дебита при извора.
* Спад в надморската височина – 30 м, от тях 19 % (4 м-7,5 м) се падат на Нарвските водопади, а 16 % (5 м) на Омутските прагове.
* Потенциални хидроенергийни ресурси: средна мощност за година - – 141 МВт, среден добив на енергия за говина - – 1235 млн. квт. ч.
* Средна ширина – -200 – 200—300300 м, най-голяма ширина (около 900 м) се наблюдава при Верховския остров.
* Преобладаваща дълбочина - – 3- – 4 м, на места до 6 м, пред устието – до 15 м.
* Средна скорост на течението – 1 м/с, при праговете до 3 м/с, в долното течение до 0,5 м/с.
* Наличие на лед в Нарва се наблюдава за около 5,5 месеца.
* Захранването на реката е смесено, с преобладаване на снежно. По-голямата част от водата се осигурява от Чудското езеро.
* Водно-електрически централи: [[Нарвенска ВЕЦ]].
* Градове по течението на Нарва: [[Нарва (град)|Нарва]] ([[Естония]]) и [[Ивановград]] ([[Русия]]).
 
== Описание на реката ==
[[Файл:Карта бассейна Нарвы.svg|мини|ляво|Водосборен басейн на река Нарва.]]
Около извора, където Нарва изтича от Чудското езеро, са разположени две села: Скамя (Русия) и Васкнарва (Естония). В с.Васкнарва се намират развалините на замък, построен през 1349 г. и разрушен впоследствие. Височината на замъка била 12,5 м., а дебелината на стените - до 3,6 м. Средният дебит на реката около с. Васкнарва е 321 м³/сек или 10,123 км³/год. Малко по-надолу по течението, до с. Омут, реката е преградена от Омутските прагове с обща височина на падане около 5 м. В 40-те километра от устието до Нарвския язовир, реката тече през заблатени гори в североизточна Естония и югозападната част на област [[Санкт Петербург]], [[Русия]]. В тази част в реката се вливат река Черна и няколко ручея. В горното си течение Нарва често тече в няколко ръкава, между които са се образували доста големи острови. Някои от тях, особено по-отдалечените от извора, са по-широки от самата река.
[[Файл:Ust-Narva-17.jpg|мини|ляво|Устието на реката.]]
 
Около извора, където Нарва изтича от Чудското езеро, са разположени две села: Скамя (Русия) и Васкнарва (Естония). В с.Васкнарва се намират развалините на замък, построен през 1349 г. и разрушен впоследствие. Височината на замъка била 12,5 м., а дебелината на стените - – до 3,6 м. Средният дебит на реката около с. Васкнарва е 321 м³/сек или 10,123 км³/год. Малко по-надолу по течението, до с. Омут, реката е преградена от Омутските прагове с обща височина на падане около 5 м. В 40-те километра от устието до Нарвския язовир, реката тече през заблатени гори в североизточна Естония и югозападната част на област [[Санкт Петербург]], [[Русия]]. В тази част в реката се вливат река Черна и няколко ручея. В горното си течение Нарва често тече в няколко ръкава, между които са се образували доста големи острови. Някои от тях, особено по-отдалечените от извора, са по-широки от самата река.
 
В средното течение на реката се намира Нарвският язовир.
 
В долното течение (от Нарвските водопади до моста на Дружбата) долината на Нарва е разположена в каньон с дълбочина над 20 м. От Нарвската ВЕЦ, на 4 км. надолу по течението се простира Кренголмския остров - – най-източната точка на Естония. Островът е дълъг около 750 м. и широк около 200 м. На него са разположени фабриките на Кренголмската манифактура. На това място Нарва се разделя на два ръкава. Ширината на левия (естонски ръкав) е 40 м., а на десния (общ - – [[Русия]] и [[Естония]]) - – 85 м. Над левия (западен) ръкав са прекарани три моста, свързващи Кренголмския остров с левия бряг. С десния бряг няма сухопътна връзка.
 
Нарвските водопади са най-мощните водопади в [[Европа]]. Ако го нямаше язовира, всяка секунда 370 м³ вода биха падали от 7-метрова височина. Това може да се наблюдава, обаче, само веднъж седмично, когато язовирът се изпуска. Височината на левия Кренголски водопад е от 4 м. до 6 м., а на десния Йоалски водопад - – от 6 до 7,5 м. Общата ширина на водопадите е 125 м.
 
Под Нарвската ВЕЦ течението на Нарва е най-бурно.
По-нататък реката тече още 2,2 км в границите на г. Нарва, а в останалите 12 км протича през хвойнови горички. На пътя и има няколко острова, в частност Петровски остров и остров Кану.
 
В 700 м. от устието на Нарва в нея се влива река Росон (Росона). Росон свързва Нарва с р. Луга, течаща 15 км източно от Нарва. При Росон се наблюдава явлението бифуркация на реките - – в зависимост от количеството вода в Нарва и Луга, Росон тече ту по посока на Нарва, ту по посока на Луга.
 
При мястото на вливане на Нарва във [[Фински залив|Финския залив]], [[Балтийско море]], се намира градът-курорт [[Нарва-Йъйесуу]] ([[Естония]]).
 
{{commonscat|Narva River}}
 
{{превод от|ru|Нарва (река)|81213379}}
 
{{Портал|География|Русия}}