Иполито Агосто: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 13:
След промяната на статута на [[Никополска епархия|Никополската епархия]] в началото на 1883 г., и отделянето на [[Влашко]] от юрисдикцията на [[Никополски епископ|Никополския епископ]], тогавашният владика монсеньор [[Иняцио Паоли|Паоли]] е назначен за първи Букурещки архиепископ. Отец Агосто е избран за епископ на вече побраната само в политическите граници на [[Княжество България]] [[Никополска епархия]].<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=99 ИВАН ЕЛЕНКОВ, КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ И ОБЩНОСТНИТЕ ИДЕНТИЧНОСТИ НА ПРИНАДЛЕЖАЩИТЕ КЪМ НЕЯ ВЕРНИ ПРЕЗ ХIХ И ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК]</ref>
Монсеньор Агосто развива голяма дейност в следосвобожденска България: създава нови енории са създадени в пет села от епархията – [[Бърдарски геран]], [[Асеново (Област Плевен)|Асеново]], [[Брегаре]], [[Гостиля]] и [[Драгомирово (Област Велико Търново)|Драгомирово]], с преселници от [[банатски българи|банатските села]], завърнали се от [[Банат]] в България след [[Освобождението]]; основава семинария в [[Русе]]; с негова помощ са построени църквите във [[Варна]] и в новосъздадените католически енории в селата Драгомирово, Бърдарски геран, Гостиля] и Асеново; урежда католически гробища в [[Русе]], където с негово съдействие е построена през 1890-1891 г. и катедралната църква.<ref>[http://www.librev.com/prospects-bulgaria-publisher/2147-2013-08-20-08-28-43 Либерален преглед: Ибрахим Карахасан-Чънар, Католическата църква в България]</ref>
Епископ Иполит Агосто управлява епархията до смъртта си на 3 декември 1893 г. в [[Белене]].