Романтизъм: Разлика между версии

За разлика от тях [[лорд Байрон]] и [[Уолтър Скот]] постигат огромен успех в Европа с творби, изследващи насилието и драмата в екзотични и исторически сюжети; Гьоте нарича Байрон „несъмнено най-големия гений на нашия век“. Скот постига моментален успех с дългата си наративна поема „[[Песента на последния менестрел]]“ (1805), последвана от [[Епос|епическата]] „[[Мармион]]“ (1808). И в двете действието се развива в далечното шотландско минало. Байрон има сходен успех с първата част на „[[Странстванията на Чайлд Харолд]]“ (1812), последвана от четири „Турски приказки“ във формата на дълги поеми, започващи с „[[Гяур (поема)|Гяур]]“ (1813) почерпена от неговите пътувания из Европа, достигнали до Османската империя, съдържащи ориентализирани стихове на готически теми. Те включват различни варианти на байроновия герой и на собствения му живот в по-късните версии. Междувременно Скот създава [[Исторически роман|историческия романромани]], започвайки с „[[Уейвърли (роман)|Уейвърли]]“ (1814), ситуиранчийто сюжет е разположен през 1745, по време на якобинските бунтове, който понжънва огормен и изключително доходоносен успех. Следват 20 романа за Уейвърли, издавани в продължение на 17 години, като историята се връща назад до [[Кръстоносен поход|кръстоносните походи]], който Скот проучва задълбочено до степен, която е нова за литературата.