Христофор Колумб: Разлика между версии

}}

 

 

== Ранни години (1451 – 1484) ==

Първата експедиция е с екипаж от 90 души на корабите „[[Санта Мария (кораб)|Санта Мария]]“ (100 t), на който Колумб издига своя адмиралски флаг, „[[Пинта]]“ (около 60 t) с капитан [[Мартин Алонсо Пинсон]] и „[[Ниня]]“ (около 50 t) с капитан [[Висенте Янес Пинсон]].

 

Корабите потеглят на [[3 август]] [[1492]] г. от [[Палос]], спират на [[Канарски острови|Канарските острови]] за ремонт на „[[Пинта]]“ и потеглят от там на запад на 6 септември. Първите три дни цари затишие, но през следващите излиза попътен вятър и корабите бързо напредват на запад. Колумб разбира, че тревогата на екипажа ще се увеличава с непрекъснатото отдалечаване от родината и решава да отбелязва в корабния дневник занижени данни за плаването, а истинските ги записва в свой таен дневник. На 10 септември в неговия дневник са записани 60 левги (360 km) за денонощие, а в официалния – 48 левги. Подобни записки продължават и през следващите дни. На 16 септември забелязват множество туфи зелени водорасли в морето и през следващите три седмици флотилията се придвижва на запад през това странно морско пространство. Така Колумб открива [[Саргасово море]].

 

От 14 до 24 октомври експедицията посещава редица острови от [[Бахамски острови|Бахамския архипелаг]], като открива островите [[Рам]] (14 октомври, Санта Мария де Консепсион, {{coord|23|41|N|74|52|W|}}), [[Лонг Айлънд (остров)|Лонг Айлънд]] (17 октомври, Фернандина, {{coord|23|20|N|75|07|W|}}) и [[Крукед Айлънд]] (20 октомври, Изабела, {{coord|22|45|N|74|14|W|}}).

 

[[File:Christopher Columbus by Carl von Piloty.png|мини|Христофор Колумб{{Br}}''авт: Карл Теодор фон Пилоти'']]

От индианците на [[Бахамски острови|Бахамските о-ви]] моряците чуват за голям и богат остров на юг, който те наричат [[Куба]], и на 24 октомври флотилията се устремява натам. На 28 октомври виждат брега на [[Куба]] и акостират в залива Бариай ({{coord|21|04|N|76|01|W|}}). Колумб решава, че се намира на един от полуостровите на [[Източна Азия]]. На следващия ден испанците се предвижват на 60 km на северозапад покрай брега на [[Куба]], като очакват срещи с китайски джонки. Много рядко попадат на малки села. Адмиралът изпраща двама човека, знаещи арабски език, да завържат търговски отношения с местното население, но никой не разбира езика им. Посланиците се отдалечават малко по-навътре от брега и намират разработени ниви и селища със стотици жители и домове, построени от тръстика. От отглежданите растения европейците познават само памука, а останалите – тютюн, царевица и картофи, виждат за първи път.

След завръщането си от първото плаване Колумб е произведен в пълен адмирал, вицекрал и управител на всички открити острови. Незабавно започва организация за втора експедиция от 17 кораба, в т.ч. три големи, като на най-големия, „Мари Галант“ (200 t) Колумб вдига адмиралския си флаг. На корабите са натоварени коне и магарета, едър рогат добитък и свине, лози от различни сортове и семена от множество селскостопански култури. В експедицията се включват, за да търсят щастието, си малка група придворни и около 200 рицари, останали без работа след приключване на войната с арабите, десетки чиновници, шест монаси и множество бедняци, надяващи се на бързо забогатяване в новите земи. По различни източници на корабите се намират между 1500 и 2500 човека.

 

На 25 септември 1493 г. експедицията потегля от [[Кадис]]. На [[Канарски острови|Канарските о-ви]] натоварват захарна тръстика и по примера на португалците, огромни кучета, специално приучени за лов на хора. От Канарските о-ви Колумб взема курс на югозапад, защото индианците на Испаньола го уверяват, че на югоизток от тях са земите на карибите, „островите на неомъжените жени“ и има много злато. Флотилията хваща попътен вятър – североизточния пасат, и за 20 дни пресича океана.

 

На 3 ноември 1493 г. се показва планински, покрит с гори остров, който Колумб назовава [[Доминика]] ({{coord|15|25|N|61|20|W|}}, 751 km²), а малко по-на север, малкия нисък остров [[Мари Галант]] ({{coord|15|56|N|61|16|W|}}), на който слиза. Недалеко се виждат други острови и на 4 ноември открива големия остров [[Гваделупа]] ({{coord|16|15|N|61|30|W|}}, 1700 km²), където испанците прекарват осем дни, като слизат на брега и посещават селата на индианците и влизат в техните домове. От Гваделупа флотилията продължава на северозапад, откривайки един след друг множество острови: на 11 ноември – [[Монтсерат]] ({{coord|16|45|N|62|12|W|}}, 102 km²), [[Антигуа]] ({{coord|17|05|N|61|48|W|}}, 442 km²) и [[Невис]] (Сен Мартен, {{coord|17|09|N|62|35|W|}}, 93 km²), където пускат котва за кратко; на 12 ноември – [[Сейнт Китс]] (Сейнт Кристофър, {{coord|17|21|N|62|47|W|}}, 169 km²), [[Синт Еустатиус]] (Санта Анастасия, {{coord|17|30|N|62|58|W|}}, 21 km²) и [[Саба]] (Сан Кристобал, {{coord|17|38|N|63|14|W|}}, 13 km²); на 13 ноември – [[Санта Крус (остров)|Санта Крус]] (Сейнт Крой, {{coord|17|45|N|64|45|W|}}, 250 km²). С надеждата да намери хора, които да го упътят до Испаньола, Колумб изпраща на следващия ден лодка до острова с въоръжени войници, които хващат в крайбрежното село няколко жени и деца, а на връщане към корабите се провежда първата схватка с местните кариби. На 15 ноември на север виждат земя, състояща се от 40 и повече островчета, които Колумб назовава [[Вирджински острови]] ({{coord|18|25|N|64|45|W|}}, 497 km²). За три дни малките кораби от флотилията обикалят северните острови от архипелага, а големите – южните. Съединяват се при остров Виекес ({{coord|18|07|N|65|26|W|}}) и на 19 ноември Колумб открива остров [[Пуерто Рико]]. След това корабите заобикалят от юг острова и акостират на западния му бряг на 18° 17` с.ш.

 

Още не достигнали до форт Навидад, матросите слизат на брега на [[Испаньола]], за да напълнят вода и намират четири трупа, като един от тях е на европеец. На 27 ноември през нощта флотилията наближава форта и дава сигнал с два пушечни изстрела, но отговор не последва. На разсъмване Колумб начело на голяма група слиза на брега, но не намира нито форт, нито хора – само следи от пожарища и трупове. Причините за гибелта на испанците оставят неизяснени, но вероятно смъртта им е вследствие на причинените от тях грабежи и насилия. През януари 1494 Колумб построява град на изток от изгорения форт и го назовава Изабела. На разузнаване във вътрешността на острова е изпратен отряд начело с [[Алонсо де Охеда]], който се връща след няколко дни с известието, че островът е гъсто населен с мирни индианци и че там има богати златни находища. В търсене на тези находища от 12 до 29 март сам Колумб възглавява поход във вътрешността, като пресича планината Кордилера Сентрал. При завръщането си в Изабела го очаква неприятно известие: голяма част от хранителните припаси са станали негодни поради топлия климат и върлува епидемия от жълта треска. Поради тези причини решава да остави на [[Испаньола]] пет кораба и около 500 човека, а останалите 12 кораба и хората се отправят обратно за Испания.

 

След като оставя силен гарнизон в Изабела под командването на брат си Диего, на 24 април 1494 г. с три кораба поема на запад. На 29 април достига нос Майси и се движи покрай югоизточното крайбрежие на [[Куба]]. На 1 май открива тесния и дълбок залив [[Гуантанамо]] ({{coord|19|57|N|75|08|W|}}) и продължава на запад недалеч от брега, покрай който се простира планината [[Сиера Маестра]] до нос Крус ({{coord|19|50|N|77|44|W|}}), от който завива на юг и на 5 май 1494 г. открива остров [[Ямайка]]. Плава на запад покрай северния бряг на острова, достига до около 78° з.д. и на 14 май се завръща при нос Крус. От там флотилията от три кораба бавно плава на запад покрай южния бряг на Куба. Открити са големия и плитък залив [[Гуанакаябо]], архипелага [[Хардинес де ла Рейна]] (22 май), [[ Залив на свинете|Залива на свинете]] (26 май, 81° 10` з.д.), полуостров [[Сапата]] (27 май, {{coord|22|20|N|82|02|W|}}) и на 3 юни акостират на северния бряг на залива Батабано, на 82° 18` з.д. На 12 юни, при 84° з.д. морето става много плитко и Колумб, опасявайки се от засядане на рифове, решава да се връща, освен това корабите започват да пропускат вода, матросите роптаят и провизиите са на изчерпване. По този начин адмиралът стига само на 100 km от най-западната точка на Куба – нос Сан Антонио, като открива и изследва около 1700 km от южното крайбрежие на [[Куба]]. Завивайки на изток, на 13 юни, на {{coord|21|40|N|82|50|W|}} открива остров [[Пинос]] (Исла де ла Хувентуд, 2200 km²) и престоява там около две седмици за почивка на екипажа. От 25 юни до 18 юли се връща почти по същия път до нос Крус и отново завива на юг към [[Ямайка]], където пристига на 22 юли. Открива и изследва западния и южния бряг на острова до 19 август, а на следващия ден достига до югозападния нос на остров Хаити – нос Сан Мигел. От 19 август до 15 септември 1494 Колумб изследва южния бряг на [[Испаньола]], на 24 септември открива остров [[Мона (остров)|Мона]] ({{coord|18|05|N|67|53|W|}}, 57 km²) и на 29 септември се връща в Изабела изморен и тежко болен.

 

По време на 5-месечното му отсъствие от Испаньола от Испания пристигат 3 кораба, командвани от другия му брат Бартоломей, с войски и припаси. Отряди от новопристигналите войници грабят и насилват местните индианци, които отговарят също с насилие. Във връзка с това през март 1495 г. Колумб предприема с 200 войници, 20 коня и 20 кучета експедиция във вътрешността на острова за неговото покоряване. Индианците имат числено превъзходство, но имат първобитно оръжие и нямат тактика при сраженията. Колумб действа с неголеми отряди на открити местности, където има възможност да се включи конница. Девет месеца продължава наказателната операция и в крайна сметка островът е почти покорен. Поради нездравословния климат на северното крайбрежие испанските колонисти напускат Изабела и се прехвърлят на южното, където през 1495 г. Бартоломей Колумб основава град [[Санто Доминго]] – първия официално обявен град в [[Америка]] и сегашна столица на [[Доминиканската република]].

 

На 30 май 1498 г. флотилията отплава от устието на река [[Гуадалкивир]] и достига до [[Канарски острови|Канарските о-ви]]. Там Колумб изпраща три от корабите директно за Испаньола, а с останалите три тръгва в югозападна посока и се спуска далеч на юг до около 9 – 10° с.ш. На 31 юли 1498 г. открива остров [[Тринидад]] ({{coord|10|26|N|61|16|W|}}, 4828 km²) и проследява южното му крайбрежие до нос Икакос (най-югозападната точка на острова). На 1 август с попътен вятър навлиза от юг в залива [[Пария (залив)|Пария]] и установява, че водата в залива е сладка. По този начин разбира, че тук се влива голяма река. Продължава през залива на север, на 5 август открива полуостров [[Пария (полуостров)|Пария]] ({{coord|10|40|N|62|25|W|}}) и продължава на запад покрай южния му бряг, докато не достига до най-западната част на залива, след което завива на югоизток, открива най-западния ръкав от делтата на [[Ориноко]], заобикаля п-ов [[Пария (полуостров)|Пария]] и на 12 август навлиза в [[Карибско море]]. Следващите два дни проследява северния бряг на полуострова, на 14 август открива о-вите [[Лос Тестигос]] ({{coord|11|23|N|63|07|W|}}) и п-ов [[Арая]], а на 15 август – остров [[Маргарита (остров)|Маргарита]] ({{coord|11|00|N|64|10|W|}}). От острова Колумб тръгва право на север и на 20 август акостира в пристанището на [[Санто Доминго]] в [[Испаньола]]. След като анализира своите открития по време на третото си плаване и наличието на огромно количество прясна вода в залива Пария, Колумб стига до извода, че бреговете, които е открил, вероятно са част от нов голям континент. По този начин той поставя началото на откриването и изследването на [[Южна Америка]].

 

При пристигането си на [[Испаньола]] Колумб намира пълен хаос. Колонистите отказват да признаят властта на началниците, назначени от него. Арестували са брат му Бартоломей. Шири се пълна разруха, индианците са избивани поголовно или са заставяни да работят като роби в плантациите. Метежът на заселниците приключва с компромиси от страна на Колумб. На всеки метежник е дадено голямо количество земя, за обработката на която са прикрепени определено количество индианци. Въпреки всичко кралската хазна продължава да получава нищожно количество доходи от колонията. По същото това време [[Васко да Гама]] открива истинския път до [[Индия]] и става ясно, че земите, открити от Колумб, нямат нищо общо с богатата [[Индия]]. Колумб е наричан празноглавец и измамник и по негов адрес започват да се сипят доноси и обвинения за укриване на кралски доходи. На 17 декември 1499 г. кралят отменя монопола, даден му от него за откриването на нови земи, от което веднага се възползват спътниците му, които стават негови съперници.

 

През 1500 г. на Испаньола е изпратен специалният кралски пълномощник с неограничени права Франсиско Бовадиля. Той взема цялата власт в ръцете си, отнема от адмирала всичките му вещи, документи и пари, и го арестува. Освен него арестува и двамата му братя, оковава ги във вериги и ги хвърля в затвора. След двумесечен процес съдът издава заключение, че Колумб и братята му са неспособни да управляват страната и са депортирани в Испания, където пристигат през октомври 1500 г. При пристигането си заинтересованите финансисти съумяват да „мобилизират общественото мнение“ в полза на разжалвания и унижен адмирал. Кралят и кралицата заповядват неговото освобождаване и писмено му изразяват своето съчувствие, като обещават да му върнат правата, но това никога не се случва.

 

[[Image:Columbus4.PNG|thumb|300px|Четвърта експедиция]]

След като е оправдан през есента на 1501 г., Колумб започва организирането на нова експедиция, целта на която е намирането на проток, който ще го отведе до п-ов [[Малака]] и от там до [[Индия]]. Този път успява да оборудва само четири кораба със 150 души екипаж и на 11 май 1502 г. флотилията отплава на запад.

 

На 15 юни открива остров [[Мартиника]] ({{coord|14|40|N|61|00|W|}}, 1128 km²), а петнадесет дни по-късно, на 29 юни, достига Санто Доминго, но не е допуснат от управителя Николас Овандо да акостира в пристанището. В средата на юли продължава на запад покрай бреговете на Испаньола и Ямайка, завива на югозапад и на 30 юли достига до [[Хондураски залив|Хондураския залив]] при остров [[Гуанаха]] (1{{coord|16|28|N|85|54|W|}}). От 1 август до 14 септември открива северното крайбрежие на [[Хондурас]] от 86° 01` з.д. до 83° 08` з.д., където брегът остро завива на юг. От 14 до 25 септември открива източното крайбрежие на [[Никарагуа]] и североизточното на [[Коста Рика]] ("Богат бряг") и престоява в залива Уерта до 5 октомври. Тук Колумб установява дружески връзки с местните индианци, с които разменя дреболии за злато, откъдето произлиза и даденото от него име.

 

През май 1505 г., пооправил се малко от болестта, Колумб тръгва към [[Сеговия]], където тогава се намира кралският двор, но кралят не уважава неговите искания и протака решението си. На 19 май 1506 г. във Валядолид, Колумб написва и заверява пред нотариус своето завещание и на следващия ден умира.

 

На името на Христофор Колумб са наименувани голямо количество географски обекти по всички краища на света. Неговото име носят 14 града и плато в [[САЩ]], планина, провинция, езеро и нос в [[Канада]], ледник в [[Аляска]], подводна падина в [[Карибско море]], държава в [[Южна Америка]] и река в [[Северна Америка]].

 

Според една от легендите известният мореплавател и изследовател Христофор Колумб никога не бил опитвал месо, изпечено направо върху горещи въглени. Когато пристига на Карибите в края на XV век, Колумб открива, че местното племе тайно приготвя уловените риба и дивеч, като ги поставя върху специално изработена дървена поставка над огъня и по този начин месото се опушва и изпича. Колумб бил силно впечатлен от вкуса на приготвения специалитет. Местните наричали този начин на готвене „барбакоа“. Със завръщането си в Европа испанските завоеватели донасят със себе си и новия метод за готвене, наречен „барбакоа“. Новата технология за приготвяне на месото заедно със своето название бързо се разпространява из Европа.

 

В последните години бяха издадени многобройни книги, предназначени да дадат по-точно тълкуване на историята и да разрушат дълго поддържаните митове. Например, един от най-любимите исторически митове е, че Христофор Колумб бил отплавал на запад от Европа, за да докаже, че Земята е кълбовидна. Биографът на Колумб, [[Елиът Морисън]] описва разказа като „чиста фантасмагория“.

 

{{Изследователи на Америка}}

 

[[Категория:Изследователи на Северна Америка]]

[[Категория:Изследователи на Южна Америка]]

[[Категория:Италиански изследователи]]

[[Категория:Испански изследователи]]

[[Категория:Валядолид]]