Стефан Кнежевич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 12:
Стефан Княжев или Княжевич е роден през 1621 г. в Чипровци, роднина е на [[Петър Парчевич]].
 
[[Петър Богдан]] умира през 1674 г. По същото време умират и [[Петър Парчевич]], [[Филип Станиславов]] и [[Франческо Соймирович|Франческо Соимирович]], като оставят вакантни няколко епископски престола.
 
На 1 март 1677 г. Стефан Княжев е ръкоположен за Софийски архиепископ. По време на [[Чипровското въстание]] от 1688 г., той е бил болен във [[Влашко]], но не е бил безучастен към събитията от онова време. От там той се е свързал с Виена и иска помощ за въстаниците.<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/plovdiv.html СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ)]</ref>
 
Поради жестокото потушаване на въстанието хиляди католици са прогонени от родните си места във Влашко. В писмо от 8 май 1689 г., Княжев пише, че [[Чипровци|Чипровец]] в края на 1688 г. е бил напълно разорен. В същото писмо пише за 7 свои братовчеди, отведени в плен и, че той е много загрижен да намери средства за да ги откупи. В друго писмо от 10 януари 1689 пише, че въпреки големият страх другите павликяни извън Чипровец не са пострадали.
Line 21 ⟶ 20:
През януари 1690 г., българските заселници във Влашко биват нападнати от татарите. Те не убивали и не отвеждали в плен, а само ограбвали всичко. Архиепископ Княжевич, който бил в [[Търговище (Румъния)]] по това време, оставили само по бели гащи, без риза, като му взели всичко, дори и епископската мантия. От тук той избягва в [[Брашов]], от където моли Конгрегацията да го снабди с ново епископско облекло, за да може да изпълнява задълженията си.<ref name=":0" />
 
За всички трудности сполетели населението през този период се говори в един рапорт до пропагандата от [[Антон Стефанов|Антоний Стефанов]] - Никополски епископ от 5 март 1690 г. След много препятствия и страдания, Княжевич успява да избяга в [[Трансилвания]] и се настанява в [[Херманщат]]. Там той бива радушно приет от генерал [[Фридрих Ветерани]] и заживява сравнително спокойно. Tой сменя фамилното си име на „Конти“.
 
Стефан Княжев умира на 28 октомври 1691 г. в град [[Сибиу|Сибин]] ([[Трансилвания |Седмиградско]]), от там тялото му бива пренесено в Карлсбург и погребано в езуитската църква.