Побоже: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 33:
В края на [[19 век]] Побоже е българско село в [[Скопие|Скопска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. Побоже е село, населявано от 520 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 206.]</ref>
 
Почти цялото население на селото е [[сърбомани|сърбоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото''Побуже'' има 68 патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Побоже има 64 българи екзархисти и 440 българи патриаршисти сърбомани. В селото функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, pp. 116-117.</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 15 от 75 къщи в селото през 1906 година под натиска на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] признават Цариградската патриаршия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 298.</ref>.
 
Почти цялото население на селото е [[сърбомани|сърбоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Побоже има 64 българи екзархисти и 440 българи патриаршисти сърбомани. В селото функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, pp. 116-117.</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 15 от 75 къщи в селото през 1906 година под натиска на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] признават Цариградската патриаршия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 298.</ref>.
 
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].