Чучер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 31:
В края на [[XIX век]] Чучер е българско село в [[Скопие|Скопска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Храмът „[[Света Троица (Чучер)|Света Троица]]“ е от 1856 година. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] от [[1900]] година („[[Македония. Етнография и статистика]]“) Чучер е село, населявано от 360 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 206.]</ref>
 
Цялото християнско население на селото е [[сърбомани|сърбоманско]] под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 75 патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 296.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Чучер има 640 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, рp. 116-117.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 1 човек от Чучер е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 888.</ref>