Никифор I Геник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал преди запетая
Amikeco (беседа | приноси)
Ред 52:
Когато Никифор научил за всичко това, разбрал че пътя за отстъпление е отрязан, като луд почнал да се лута и като не знаел какво да прави, извикал: ''„Дори да бяхме с криле пак нямаше да избегнем гибелта си!”''. Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли, нападнал изплашените византийски войници.
 
В планинските теснини на [[Върбишки проход|Върбишкия проход]] става страшна касапница. На разсъмване българите се нахвърлят върху палатката на василевса, където според българската възрожденска легенда Никифор бил посечен от хан Крум Страшни с думите: '''''"Като„Като не щеш мира - на ти секира!"'''''. Не се знае със сигурност как точно загива Никифор. Някои казват, че ромеите го убиват с камъни, след като той пада, а от женоподобните му служители, с които той спи наедно, едни загиват в огъня на преградата, а други от мечовете на българите. В нощният бой освен императорът, загиват много видни велможи и военачалници - патриций Теодосий Саливара, [[стратег]]ът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безброй много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва ''„цялата християнска красота загина!''. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едва успява да избяга в големи страдания до Адрианопол.
 
Поражението на император Никифор I и войската му във [[Върбишки проход|Върбишкия проход]] на 26 юли 811 г. избавя България от страшна опасност. Българите закрепват всички завоевания на запад заедно със [[София|Средец]]. Държавата е запазена за дълго от бъдещи нападения от страна на [[Византия]].
 
Българският хан Крум се прославя като победител над ромейския император, и така се улеснява приобщаването на македонските славяни и разширението на държавата в посока към югозапад. Гордостта на [[хан Крум]] от Великата победа, най-ясно изпъква в разказа за съдбата на Никифоровата глава. ''„Като отрязал главата на Никифора'', пише летописецът, ''Крум очистил [[череп]]а и го обковал отвън със [[сребро]], с гордост карал славянските князе да пиятпият“.''
 
Никифор е наследен от сина си Ставракий, който е тежко ранен и умира скоро от раните си след по-малко от година.
 
==Външни препратки==