Крива паланка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 36:
В началото на 20 век Крива паланка е смесено българо-турско градче в Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. паланката е населявана от 1 500 жители българи [[християнство|християни]], 2 500 [[турци]], 20 власи и 320 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_31.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 224.]</ref>
Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има само 3 патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> В началото на 20 век християнското население на Крива паланка е изцяло под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Паланка има 1 364 българи екзархисти и функционират българско основно и прогимназиално училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905. рр. 142 – 143.</ref> Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 2 къщи в града до 1903 година признават Цариградската патриаршия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 297.</ref>.
През септември 1910 година градът пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]]. На 11 септември всички членове на българската община, начело с архиерейския наместник, са арестувани и предадени на военнополевия съд в Скопие, а наместничеството е затворено. Сръбският архиерейски наместник поп Наце започва заедно със сръбски учители и жандарми обиколки на казата, за да приканват селяните да избегнат побоите и изтезанията като станат сърбомани.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.</ref>
Ред 42:
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 27 души от Крива паланка са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 854 – 855.</ref>
Според преброяването от 2002 година Крива паланка има 14 558 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
| |||