Поради това, че в края на 1851 г. в района на Сешеке избухва епидемия от жълта треска, Ливингстън решава да изпрати семейството си в Европа, а той да се върне и да продължи да търси по-здравословен район в сърцето на Африка, който да стане база на новите му изследвания. След като натоварва семейството си на кораб в Кейптаун се отправя обратно на север към страната на макололо. По време на завръщането му, в Куруман, Ливингстън научава, че по време на отсъствието му бурите са нападнали Колобенг, разграбили са дома му и са подпалили цялото селище. Това произшествие окончателно го убеждава в решението му да продължи да търси нова база на север. В края на май 1853 г. пристига в Сешеке и започва подготовка за нова експедиция, целта на която е да се установи пряко търговско съобщение между страната на макололо и атлантическото крайбрежие, без посредници – странстващите търговци из Ангола, изкупуващи слоновата кост на безценица.
През юли и август 1853 г. с отряд от 160 макололо на 33 лодки Ливингстън предприема разузнавателно пътешествие като се изкачва по [[Замбези]] до устието на левия ѝ приток [[Кабомпо]] (14º 11` ю.ш.), след което се завръща в Сешеке.
