Клод Леви-Строс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 1x А|А(Б)
м Bot: Automated text replacement (-ситуиран +разположен)
Ред 26:
Клод Леви-Строс се ражда в [[Брюксел]], където родителите му пребивават, докато баща му, [[художник]]-[[портрет]]ист, изпълнява поръчка. Скоро семейството се връща в [[Париж]], като се нанася в жилището на ул. '[[Клод Лорен]]' (в 16-ти ар.), което той ще обитава до смъртта си. През [[Първа световна война|Първата световна война]] временно пребивава при дядо си по майчина линия, Емил Леви (Emile Lévy), който е главен равин на [[Версай]]. Другият му дядо, Исак Строс (или Щраус), също от еврейски произход, е бил диригент в дворцовия оркестър на [[Луи-Филип]] и [[Наполеон III]]. Учи в парижки лицеи, следва [[право]] и завършва [[философия]] в [[Сорбона]]та. След две години гимназиално преподаване, в средата на 30-те години приема пост в университета в [[Сао Паоло]]. При престоя си в [[Бразилия]] Леви-Строс отблизо се запознава с културата на туземното население, като организира и две мащабни експедиции и прави своите теренни проучвания. След кратко завръщане във Франция се премества в [[Ню Йорк]], където работи в редица институции, приютили европейски интелектуалци, прогонени от [[Втората световна война]]. Няколко години след края ѝ, отново във Франция той се хабилитира и публикува първите си монографии. През 1959 г. получава катедра в [[Колеж дьо Франс]] и в следващото десетилетие творческата му кариера е в своя апогей<ref>Започват да излизат книги, изцяло посветени на неговото научно творчество като напр. ''Claude Lévi-Strauss. The Anthropologist as a Hero'', ed. by E. N. Hayes and T. Hayes MIT Press, 1970 (ISBN 978-0262080385); Leach E., ''Lévi-Strauss'', Viking Press, 1970</ref>. След 1970 г. и до края на живота си той продължава да публикува, но главно допълва своите по раншни разработки без да иновира.
 
В студентските си години Леви-Строс е с леви убеждения, но след Войната и най вече след [[Май 68 във Франция|Май 68]] заема неутрална позиция. Неговата трайна просвещенска нагласа както и материалистки убеждения обаче не позволяват той да бъде възприет като политически ситуиранразположен в дясно.
 
Във Франция до края на живота си той остава емблематична фигура за интелектуалните среди.