Треблинка: Разлика между версии

[[File:Treblinka graph pt 1.png|thumb|300px|Графики, които показват депортирането към лагера на смъртта в Треблинка от юли 1942 г. до ноември 1942 г.]]

 

 

Входните врати към старите газови камери водели до дървен коридор пред сградата. Всяка от тези врати била 1,8м висока и 0,9м широка. Вратите били херметически запечатани и заключени отвън. Вътре в газовите камери, срещу всяка входна врата, имало друга врата, направена от дебели и здрави дървени греди, 2.5м широка и 1.8м висока. Тези врати също били херметически затворени и се отваряли по подобен начин на съвременните гаражни врати, т.е. нагоре. Те се отваряли, като се подпирали с дървени греди, докато бъдат изнесени телата. Стените на газовите камери били частично покрити с бели плочки. Душове и тръбопровод се пресичали накриво на тавана, замислени да поддържат илюзията за обикновена душ кабина. Тръбопроводът всъщност пренасял отровния газ към камерите.

Жилищната част за SS в северозападната част на лагера обемала жилищните помещения на украинските и SS служителите, които били настанени в казармата Макс Бяла, както и командата (Kommandantur), сервизните помещения, лазарета, складовете и работилниците. На Коледа през 1942 г. Щангел заповядал да се построи фалшива жп гара. Дървен часовник с нарисуван циферблат сочел постоянно 6 часа. Имало надписи „прозорец за билети“, „касиер“, „управител на гарата“ и различни таблици и стрелки, които уж посочвали влакови връзки „От Варшава – До Бялисток – До Варшава“, както и табела, показваща на депортираните, че са пристигнали на гара на име „Обермайдан“

 

Идващите влакове с депортирани обикновено се състояли от 50-60 товарни вагона за добитък, съдържащи общо 6 до 7 хиляди човека. След като преминели жп възела Малкиния-Гора, влаковете пресичали река Буг и спирали на станцията в село Треблинка. Управителят на станцията Францишек Забецки бил член на полската подземна железница и ключов наблюдател на събитията от 1942 и 1943 г.