Ораовец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м източник |
|||
Ред 32:
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Ороовец'' е посочено като село със 75 домакинства със 262 жители [[българи]] и 42 [[мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 180-181.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Ораховец'' е населявано от 620 жители, всички [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_07.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 158.]</ref>
Според митрополит [[Поликарп Теологидис|Поликарп Дебърски и Велешки]] в 1904 година в ''Ораховац'' има 7 сръбски къщи.<ref>[[c:File:Broj na srpski kuki, 1904.JPG|Доклад на митрополит Поликарп]], 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Ораовец има 696 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 118-119.</ref>
По време на [[Балканска война|Балканската война]] 10 души от Ораовец се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 867.</ref>
| |||