Лешок: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 32:
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Тетово|Калканделен]] от [[1626]]-[[1627]] година е отбелязано село ''Лешка'' с 89 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 335 </ref>.
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година Лешок има 540 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_27.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.210.]</ref> Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 25 патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година всичките 488 жители на Лешок са българи екзархисти и в селото работи българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.122-123.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година дванадесет души от Лешок са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.859.</ref> В 1912 година селото попада в [[Сърбия]]. Според [[Афанасий Селишчев]] ("Полог и его болгарское население") в [[1929]] година Лешок има 97 къщи с 580 жители [[българи]].<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929, стр.23</ref>
| |||