Разлика между версии на „Чипровско въстание“

м
Развоя на въстанието и военната му организация не са добре документирани.
 
Още през пролетта на [[1688]] въстаннически части под ръководството на [[Георги Пеячевич]] напускат [[Чипровци]] и се присъединяват към австрийската армия. Войските на Пеячевич участват в превземането на крепостта [[Оршова]] и областта [[Банат]]. След битката при [[Белград]] въстанието избухва в цяла северозападна [[България]]. Настъпващите 6 австрийски полка не успяват да координират българските части, които бездействат и дават възможност на османците да се прегрупират. Решителната битка се състои през [[октомври]] [[1688]] г. в местността [[Жеравица]], близо до [[Монтана|Кутловица]], където въстаническите войски са разбити от османски войски и маджарските им съюзници, предвождани от граф [[Имре Тьокьоли]]. Макар че сраженията продължават, въстанието бързо е потушено. [[Чипровци]] е превзет на [[18 октомври]] след героична отбрана и напълно разрушен, заедно с околните села [[Копиловци]], [[Железна]] и [[Клисура]]. Почти цялото им население е избито или отвлечено в робство. В следващите месеци съпротивата продължава, като постепенно остатъците от въстаническата армия се превръщат в хайдушки чети. В това време австрийски части зад Балкана бездействат, а австрийците превземат [[Видин]] чак през есента на [[1689]] г.
 
== Последствия ==