Радон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link GA template (handled by wikidata)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Химичен елемент
'''Радонът''' ('''Radon'''), '''Rn''' (стари наименования — радиева еманация, еманация, нитон) е [[радиоактивност|радиоактивен]] [[химичен елемент]] от [[период на периодичната система|период]] '''6''', [[група на периодичната система|група]] '''8А'''. Има пореден номер '''Z = 86'''. Има три природни [[изотоп]]а, които принадлежат към радиоактивните семейства на [[уран (елемент)|урана]], [[торий|тория]] и [[актиний|актиния]] и имат собствени имена: актинон (с масово число 219), торон ('''220''') и радон ('''222'''). Изотопът '''<sup>222</sup>Rn''' с най-дълъг период на полуразпадане ('''Т<sub>1/2</sub> = 3,8229 дни''') е открит през [[1900]] година от [[франция|френския]] [[химия|химик]] [[Фридрих Дорн]]. Той се образува при α-разпада на радиевия изотоп с масово число '''226'''. Съдържанието на радон в [[атмосфера]]та се оценява на '''7*10<sup>-17</sup> %''' (обемни). Много отровен — пределно допустимото съдържание на радона в работни помещения е '''6,5*10<sup>-17</sup>''' г/л. При обикновена температура радонът е [[газ]] с температура на топене '''-71<sup>0</sup>''' и температура на кипене '''-62<sup>0</sup>'''. Аналогично на [[ксенон]]а дава [[молекула|молекулни]] съединения с определен състав (например радонов хексахидрат, '''Rn.6H<sub>2</sub>O'''), при образуването на които значителна роля имат вандерваалсовите сили. Намира приложение в медицината за радонови вани (природни радонови или води, в които се прибавя радон) — за лечение на болести на обмяната на веществата, [[става|ставите]], периферната [[нервна система]] и други. Използва се и за определяне на повърхността на [[метал]]ни предмети и при търсене на радиоактивни елементи в [[природа]]та.
| име = Радон
| номер = 86
| вляво = [[Астатий]]
| вдясно = [[Франций]]
| отгоре = [[Ксенон|Xe]]
| отдолу = [[Оганесон|Og]]
| серия = благороден газ
| група = 18
| период = 6
| блок = p
| вид = безцветен газ
| картинка =
 
| атомна_маса = 222,0176
| атомен_радиус = 214
| атомен_радиус2 =
| ковалентен_радиус = 150
| ван_дер_Ваалс = 220
| електронна_конф = <nowiki>[</nowiki>[[ксенон|Xe]]<nowiki>]</nowiki> 4f<sup>14</sup> 5d<sup>10</sup> 6s<sup>2</sup> 6p<sup>6</sup>
| електрони_на_ниво = 2, 8, 18, 32, 18, 8
| окс_състояния = 6, 2, 0
| оксид =
| крист_структура = кубична
 
| агрегатно = газ
| плътност = 9730
| топене_K = 202
| топене_C = −71
| кипене_K = 211,5
| кипене_C = −61,7
| моларен_обем =
| топл_изпарение = 18,10
| топл_топене = 3,247
| налягане_пара =
| налягане_пара_при =
| скорост_звук =
| скорост_звук_при =
 
| електроотрицателност = 2,20
| топл_капацитет = 20,79
| електропроводимост =
| елсъпротивление =
| топлопроводимост = 3.61×10<sup>-3</sup>
| йон_потенциал = 1037
}}
 
'''Радонът''' ('''RadonRn'''), '''Rn''' (стари наименования – радиева еманация, еманация, нитон) е [[радиоактивност|радиоактивен]] [[химичен елемент]] от [[период на периодичната система|период]] '''6''', [[група на периодичната система|група]] '''8А'''. Има пореден номер '''Z = 86'''. Има три природни [[изотоп]]а, които принадлежат към радиоактивните семейства на [[уран (елемент)|урана]], [[торий|тория]] и [[актиний|актиния]] и имат собствени имена: актинон (с масово число 219), торон ('''220''') и радон ('''222'''). Изотопът '''<sup>222</sup>Rn''' с най-дълъг период на полуразпадане ('''Т<sub>1/2</sub> = 3,8229 дни''') е открит през [[1900]] година от [[франция|френския]] [[химия|химик]] [[Фридрих Дорн]]. Той се образува при α-разпада на радиевия изотоп с масово число '''226'''. Съдържанието на радон в [[атмосфера]]та се оценява на '''7*10<sup>-17</sup> %''' (обемни). Много отровен – пределно допустимото съдържание на радона в работни помещения е '''6,5*10<sup>-17</sup>''' г/л. При обикновена температура радонът е [[газ]] с температура на топене '''-71<sup>0</sup>''' и температура на кипене '''-62<sup>0</sup>'''. Аналогично на [[ксенон]]а дава [[молекула|молекулни]] съединения с определен състав (например радонов хексахидрат, '''Rn.6H<sub>2</sub>O'''), при образуването на които значителна роля имат вандерваалсовите сили. Намира приложение в медицината за радонови вани (природни радонови или води, в които се прибавя радон) – за лечение на болести на обмяната на веществата, [[става|ставите]], периферната [[нервна система]] и други. Използва се и за определяне на повърхността на [[метал]]ни предмети и при търсене на радиоактивни елементи в [[природа]]та.
 
Има основания да се смята, че високото съдържание на радон в жилището може да доведе до образуване на рак на белите дробове. Такива изследвания са правени и в България. Така например в район с по-висока смъртност, причинена от рак на белите дробове, е била установена и повишена концентрация на радона във въздуха в жилищните сгради.
 
{{химия-мъниче}}
 
{{Периодична система}}