Георги Пеячевич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 22:
'''Георги Пеячевич''' е един от водачите на [[Чипровското въстание]]. По време на [[Австро-турски войни|Австро-турските войни]] през 1688 г. организира чети и участва с австрийските войски в превземането на град [[Оршова]], [[Румъния]]. След поражението на въстанието живее в [[Австрийска империя]], получава титлата [[барон]].
== Биография ==
Георги Пеячевич е роден в [[Чипровци]] (или Чипровец) през 1655 г. За жалост, за ранните му години не сеса знаезапазени нищосведения. Той е братовчед на софийския католически архиепископ [[Стефан Княжевич|Стефан Кнежевич]] и има близко родствени връзки с [[Петър Парчевич]].<ref name="Pavlov">[http://literaturensviat.com/?p=60967 Пламен Павлов, Георги Пеячевич – един недооценен национален герой, в-к Литературен свят]</ref>
 
По време на [[Австро-турски войни|Австро-турските войни]] през март 1688 г. Георги Пеячевич е командир на български конен отряд от доброволци. Заедно с въстаналите сърби, влашки и други отряди българският войвода и неговите бойци превземат силната крепост [[Оршова]]. Австрийското командване включва четата му към корпуса на генерал Ветерани. Скоро към австрийците се присъединява и друг български предводител – [[Богдан Маринов]], може би родственик на някогашния софийски католически епископ [[Илия Маринов]], който също организира военен отряд.
Ред 36:
През следващите години Придворният военен съвет на [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската империя]] възлага на Пеячевич важни задачи, в които вземат участие и неговите братя Никола, Иван и Марко. Пеячевич служи в градовете Бая, Чаталя и Егреш, като изпълнява отговорни куриерски задачи. Към края на 1696 г. той напуска войската и се установява в Бачки комитат (тогава в южна Унгария, днес – в Сърбия), където е директор на пощата, като тази длъжност отново изисква изпълнение на военни разпореждания.<ref name="agp" />
 
През 1708 г. той пътува тайно до [[Цариград]] като императорски пратеник (по-скоро разузнавач). През 1711 г. Георги Пеячевич е поканен да присъства на коронацията на [[Карл V |Карл VI]], който заради заслуги през 1712 г. го удостоява с кралска грамота, баронска титла и фамилен герб него и братята му на 10 юли 1712 г. и го назначава за вицегубернатор на Бачкия комитат в Унгария.<ref>[https://ruslantrad.wordpress.com/2010/06/20/5524/ Чипровските родове Парчевич, Пеячевич, Кнежевич и Томагионович]</ref>
 
Умира на 18 март 1725 г. в град [[Бачка|Бач]], днес в Сърбия. Погребан е във францисканския манастир в града, където е днес има паметен знак за него.
== Източници ==
<references />