Разлика между версии на „Надежда (кораб)“

разшир.
(нова)
 
(разшир.)
|завършен = 1898 г.
|начало = 1898 г.
|край = 1930-те год.
|тонаж = 717 t
|дължина = 67 m
}}
 
'''„Надежда“''' е [[България|български]] [[кораб]], първият и най-големият за времето си в Черноморската флотилия на [[Военноморски сили на България|Военноморския флот]] на България.
 
Корабът е построен през 1897 – 1898 година в корабостроителницата „[[Форж е Шантие дьо ла Жиронд|Шантие е Ателие дьо ла Жиронд]]“ в [[Бордо]] по проекта на френския кораб „[[Казабианка]]“. Въоръжението му е монтирано през 1900 година.<ref name="vimpel.boinaslava.net">{{cite web | publisher = vimpel.boinaslava.net | year = 2016 | url = http://vimpel.boinaslava.net/index.php?module=bg_nadejda | title = Крайцер „Надежда“ | work = vimpel.boinaslava.net | accessdate = 2016-02-06}}</ref>. По своите характеристики той е [[авизо (кораб)|авизо]]-[[миноносец]], но тъй като е най-големият български боен кораб за времето си, е наричан [[крайцер]] (кръстосвач). Крайцерът „Надежда“Използва се използва главно като учебен кораб. През 1912 година е повреден при засядане при [[Поморие|Анхиало]], а започналите войни стават пречка за пълноценното му ремонтиране.<ref name="vimpel.boinaslava.net"/>.
 
През септември 1918 година, когато черноморското пристанище [[Севастопол]] е окупирано от [[Германия]], „Надежда“ е изпратенизпратена там за отдавна отлагания ремонт под командването на капитан [[Борис Стателов]]. Сепаративното [[Солунско примирие]] от 29 септември го оставя в неясно положение, но при демобилизацията капитан Стателов освобождава и изпраща в България запасните чиновеморяци. Останалите двадесетина20-на моряци иматпри затруднениязатрудненията със снабдяването и не получаватбез заплатите си, като групата бързо се деморализирадеморализират. Междувременно Севастопол преминава под [[Великобритания|британски]] контрол и капитан Стателов, който не получава никакви указания от България, се опитва да организира връщането на екипажа в България. На 15 декември се стига до инцидент на борда, при който е убит подофицер, и британското командване арестува и репатрира целия екипаж. Повечето му членове са съдени за бунт, като двама от тях лежат по-продължително време в затвора.<ref name="панайотов">{{cite web | last = Панайотов | first = Атанас | year = 2008 | url = http://www.morskivestnik.com/compass/news/122008/122008_39.html | title = Митове и полуистини за бунта на крайцера „Надежда“ (1918 г.) | work = morskivestnik.com | publisher = morskivestnik.com | accessdate = 2016-02-06}}</ref>
 
На 15 декември Спас Спасов, по доклада на капитан Стателов, успява „да увещае командата колективно да искат да ги върнат в България“. Първоначално капитанът отказва, разпитва всеки поотделно, говори пред всички строени. В крайна сметка, установявайки, че „под уплахата на Спасов са разложени дисциплинарно“, капитан Стателов се съгласява и отива до британския адмиралски броненосец да урежда връщането им. В негово отсъствие инж. лейтенант Буков слиза на брега. Техническият мичман Бакърджиев събира личното оръжие, дошлият по-късно Спасов се спречква с Бакърджиев („и двамата от Морското училище“) и го убива с револвера си. Британското командване арестува и репатрира целия екипаж. Повечето от участниците в бунта са осъдени в България за бунт и скоро след това са амнистирани. Смъртното наказание за убиеца Спасов е заменено с доживотен затвор (1920), той бяга от затвора, стига до Алжир, където „съдържа аператив и гостилница“ и забогатява, помилван е през 1939 г.<ref name="панайотов">{{cite web | last = Панайотов | first = Атанас | year = 2008 | url = http://www.morskivestnik.com/compass/news/122008/122008_39.html | title = Митове и полуистини за бунта на крайцера „Надежда“ (1918 г.) | work = morskivestnik.com | publisher = morskivestnik.com | accessdate = 2016-02-06}}</ref>
През 50-те години [[Комунизъм|комунистическата]] пропаганда представя инцидента с „Надежда“ като „революционно въстание“, свързвайки го с [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] и [[Владайско въстание|Владайското въстание]]. Тенденциозна преработка на действителните събития стават основа на повестта „Бунтът на крайцера „Надежда“ (1952) от [[Димитър Добревски]] и заснетия по негов сценарий филм „[[Екипажът на „Надежда“]] (1956) на [[Кирил Илинчев]].<ref name="панайотов"/>
 
След изоставянето на кораба в Севастопол той е под контрола на [[Франция|французите]], които го предават на руския флот, а след това, заедно с града, е завзет от [[болшевики]]те. След установяването на дипломатически отношения между България и [[Съветски съюз|Съветския съюз]] през 1934 година българското правителство прави опити да си върне кораба, но техническото му състояние не позволява той да бъде транспортиран през Черно море. В края на 301930-те години „Надежда“ е окончателно нарязан за рециклиране.<ref name="vimpel.boinaslava.net"/>.
 
През 501950-те години [[Комунизъм|комунистическата]]историк пропагандав СССР представя инцидента сна „Надежда“ като „революционно въстание“, което е подхванато от пропагандата в България, свързвайки го с войнишкото [[ОктомврийскаВладайско революция|Октомврийската революциявъстание]] и определяйки го като подкрепа за [[ВладайскоОктомврийската въстание|Владайското въстаниереволюция]]. ТенденциознаИзопачена преработкатрактовка на действителните събития ставатстава основа на повестта „Бунтът на крайцера „Надежда“ (1952) от [[Димитър Добревски]] и заснетия по негов сценарий филм „[[Екипажът на „Надежда“]] (1956) на [[Кирил Илинчев]].<ref name="панайотов"/>.
 
== Бележки ==
 
[[Категория:Крайцери]]
[[Категория:Кораби от Първата световна война]]
[[Категория:Военни кораби на България]]
[[Категория:Военна история на България]]
[[Категория:История на Севастопол]]
[[Категория:Бордо]]