Надежда (кораб): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
нова |
разшир. |
||
Ред 7:
|завършен = 1898 г.
|начало = 1898 г.
|край = 1930-те год.
|тонаж = 717 t
|дължина = 67 m
Ред 19:
}}
'''„Надежда“''' е
Корабът е построен през 1897 – 1898 година в корабостроителницата „[[Форж е Шантие дьо ла Жиронд|Шантие е Ателие дьо ла Жиронд]]“ в [[Бордо]] по проекта на френския кораб „[[Казабианка]]“. Въоръжението му е монтирано през 1900 година
През септември 1918 година, когато черноморското пристанище [[Севастопол]] е окупирано от [[Германия]], „Надежда“ е
На 15 декември Спас Спасов, по доклада на капитан Стателов, успява „да увещае командата колективно да искат да ги върнат в България“. Първоначално капитанът отказва, разпитва всеки поотделно, говори пред всички строени. В крайна сметка, установявайки, че „под уплахата на Спасов са разложени дисциплинарно“, капитан Стателов се съгласява и отива до британския адмиралски броненосец да урежда връщането им. В негово отсъствие инж. лейтенант Буков слиза на брега. Техническият мичман Бакърджиев събира личното оръжие, дошлият по-късно Спасов се спречква с Бакърджиев („и двамата от Морското училище“) и го убива с револвера си. Британското командване арестува и репатрира целия екипаж. Повечето от участниците в бунта са осъдени в България за бунт и скоро след това са амнистирани. Смъртното наказание за убиеца Спасов е заменено с доживотен затвор (1920), той бяга от затвора, стига до Алжир, където „съдържа аператив и гостилница“ и забогатява, помилван е през 1939 г.<ref name="панайотов">{{cite web | last = Панайотов | first = Атанас | year = 2008 | url = http://www.morskivestnik.com/compass/news/122008/122008_39.html | title = Митове и полуистини за бунта на крайцера „Надежда“ (1918 г.) | work = morskivestnik.com | publisher = morskivestnik.com | accessdate = 2016-02-06}}</ref>
През 50-те години [[Комунизъм|комунистическата]] пропаганда представя инцидента с „Надежда“ като „революционно въстание“, свързвайки го с [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] и [[Владайско въстание|Владайското въстание]]. Тенденциозна преработка на действителните събития стават основа на повестта „Бунтът на крайцера „Надежда“ (1952) от [[Димитър Добревски]] и заснетия по негов сценарий филм „[[Екипажът на „Надежда“]] (1956) на [[Кирил Илинчев]].<ref name="панайотов"/>▼
След изоставянето на кораба в Севастопол той е под контрола на [[Франция|французите]], които го предават на руския флот, а след това, заедно с града, е завзет от [[болшевики]]те. След установяването на дипломатически отношения между България и [[
▲През
== Бележки ==
Line 33 ⟶ 35:
[[Категория:Крайцери]]
[[Категория:Кораби от Първата световна война]]
[[Категория:Военни кораби на България]]
[[Категория:Военна история на България]]
[[Категория:История на Севастопол]]
[[Категория:Бордо]]
|