Крупник: Разлика между версии

През XV век Крупник, вероятно поради своето икономическо издигане е станал център на [[Крупнишка епархия|епархия]]. Епархията е съществувала и през XVI век. Границите и&#768; не са установени точно, но тя е обхващала несъмнено околността на Крупник, която ще да е съвпадала с днешното [[Благоевград]]ско. Изглежда, тя е включвала и [[Дупница|Дупнишко]] и [[Рилския манастир]]. Вероятно през XVII век жителите му приели исляма, но запазили българския си език.<ref name="Снегаров">{{cite book |title= История на Охридската архиепископия-патриаршия, том 2 |last= Снегаров|first=Иван |authorlink= |coauthors= |year=1932 |publisher= |location=София |isbn= |pages=170 |url= |accessdate=}}</ref> Катедралната епископска църква „[[Света Троица (Крупник)|Света Троица]]“, чиито останки са разкрити в югоизточната част на селото, е превърната в джамия, която по-късно е разрушена. От 1965 година църквата е паметник на културата. В края на XV век [[Владислав Граматик]] дава писмени сведения за Крупник.<ref name="ЕПК 475"/> Наследство от Крупнишката епархия е известното [[Крупнишко евангелие]] - среднобългарски писмен паметник от началото на XVI век, дарен в 1577 година от митрополит [[Йоасаф Крупнишки]] на [[Рилски манастир|Рилския манастир]], където се съхранява.<ref name="ЕПК 476">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том I |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-103|pages= 476 |url= |accessdate=}}</ref>

В XVII век селището е помохамеданчено, но населението запазва българския си език.<ref name="Снегаров"/><ref name="ЕПК 475"/> В османски регистър на джелепкешаните от 1576 година Крупник е посочено като село с 3 български християнски домакинства. Също с толкова е посочено и в документ от 1650 година.<ref name="ЕПК 475"/>