Разлика между версии на „Божидар Лечев“

редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
{{актьор
{{Биография инфо
| име = Божидар Лечев
| портретbgcolour =
| портрет =
| описание = български актьор
| размер на портрета =
| роден-място = [[Варна]], [[Царство България]]
| описаниеобяснение = български актьор
| починал-място = [[България]]
| рождено име = '''Божидар Лечев Рачев'''
| роден-дата = [[27 януари]] [[1926]] г.
| роден-място = [[Варна]], [[Файл: Flag of Bulgaria.svg|21п]] [[Царство България]]
| наставка =
| починал-дата = [[28 декември]] [[1994]] г. (68 години)
| починал-място = {{флагче|България}} [[България]]
| друго име =
| активност =
| брачен партньор =
| деца =
| родители =
| местожителство =
| сайт =
| значими роли =
| оскари =
| еми =
| златен глобус =
| БАФТА =
| грами =
| награди =
| общомедия =
}}
 
'''Божидар Лечев Рачев''' е български [[актьор]].
 
Роден е в град [[Варна]] на [[27 януари]] [[1926]] г.
Роден е в град [[Варна]] на [[27 януари]] [[1926]] г. Има многобройни роли в киното, театъра и телевизията. Сред най-запомнящите се са служителят от мототехника във филма „Топло” (1978), пенсионерът от кафенето в „Сиромашко лято” (1973) и др. Пресъздава десетки образи на сцената на Младежкия и Сатиричния театър.
 
Роден е в град [[Варна]] на [[27 януари]] [[1926]] г. Има многобройни роли в киното, театъра и телевизията. Сред най-запомнящите се са служителят от мототехника във филма „Топло” (1978), пенсионерът от кафенето в „Сиромашко лято” (1973) и др. Пресъздава десетки образи на сцената на Младежкия и Сатиричния театър.
 
== Творчество ==
Започва актьорската си кариера в [[Драматичен театър "Сава Доброплодни"|Драматичния театър]] в [[Силистра]] (1943-1946), след което играе в [[Драматичен театър „Стефан Киров“|Драматичния театър]] в [[Сливен]] (1946-1948) и [[Драматичен театър „Адриана Будевска“|Драматичния театър]] в [[Бургас]] (1948-1952). Продължава в [[София]] на сцената на [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народен театър за младежта]] (1952-1960) и [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“]] (от 1960-).
Започва актьорската си кариера в Силистренския театър, след което играе в Сливенския и Бургаския театър. От 1952 г. е на сцената на Народния театър за младежта. Сред значимите му роли са синьор Домат в „Приключенията на Чиполино” от Джани Родари, Бенедето в “Краката на лъжата са... дълги” от Едуардо де Филипо и др.<ref>Пенка Дамянова, [http://www.omda.bg/public/bulg/slovo/memoirs/vsiaka_esenna_vecher.htm Всяка есенна вечер], omda.bg</ref> От 1960 г. до смъртта си играе в Сатиричния театър, където създава серия от десетки образи. Участва в едни от най-успешните спектакли на театъра, като „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Женитба”, „Януари”, „Новото пристанище”, „Римска баня” и др.<ref>[http://www.satirata.bg/history/ История на Сатеричния театър в официалния му уебсайт]</ref>
 
Има многобройни участия в радиотеатъра на Българско национално радио и редица роли в киното и телевизията. Участва в първия български цветен телевизионен сериал „Нако, Дако и Цако”. Снима в българо-италианската продукция „Любовницата на Граминя”, в която участват Жан Мария Волонте и Стефания Сандрели. Участва във фестивалите на хумористичната и сатирична песен „Златният кос”. Песента „Бианка” в изпълнение на Божидар Лечев е включена в грамофонната плоча с песни от спектакъла „Гамбринус”.
Започва актьорската си кариера в Силистренския театър, след което играе в Сливенския и Бургаския театър. От 1952 г. е на сцената на Народния театър за младежта. Сред значимите му роли са синьор Домат в „Приключенията на Чиполино” от Джани Родари, Бенедето в “Краката на лъжата са... дълги” от Едуардо де Филипо и др.<ref>Пенка Дамянова, [http://www.omda.bg/public/bulg/slovo/memoirs/vsiaka_esenna_vecher.htm Всяка есенна вечер], omda.bg</ref> От 1960 г. до смъртта си играе в Сатиричния театър, където създава серия от десетки образи. Участва в едни от най-успешните спектакли на театъра, като „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Женитба”, „Януари”, „Новото пристанище”, „Римска баня” и др.<ref>[http://www.satirata.bg/history/ История на Сатеричния театър в официалния му уебсайт]</ref>
 
Има многобройни участия в радиотеатъра на Българско национално радио и редица роли в киното и телевизията. Участва в първия български цветен телевизионен сериал „Нако, Дако и Цако”. Снима в българо-италианската продукция „Любовницата на Граминя”, в която участват ЖанДжан Мария Волонте и Стефания Сандрели. Участва във фестивалите на хумористичната и сатирична песен „Златният кос”. Песента „Бианка” в изпълнение на Божидар Лечев е включена в грамофонната плоча с песни от спектакъла „Гамбринус”.
 
Участва във фестивалите на хумористичната и сатирична песен „Златният кос”. Песента „Бианка” в изпълнение на Божидар Лечев е включена в грамофонната плоча с песни от спектакъла „Гамбринус”.
 
Заради това, че през 1962 г. се изказва в защита на пиесата „Импровизации” от Валери Петров и Радой Ралин /постановка Гриша Островски/ до края на живота си е лишен от звание и недолюбван от партийната критика. <ref>Цветана Гълъбова, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=418&WorkID=14649&Level=2 Директорите на Сатеричния театър], slovo.bg</ref>
 
== Награди и отличия ==
* Орден [[Кирил и Методий (орден)|„Кирил и Методий“]] - I степен
 
== Театрални роли ==
* „Приключенията на Чиполино” ([[Джани Родари]]) - синьор Домат
* “Краката на лъжата са... дълги” ([[Едуардо де Филипо]]) - Бенедето
* „Михал Мишкоед”
* „Големанов”
* „Женитба” ([[Гогол]])
* „Януари” ([[Йордан Радичков]])
* „Новото пристанище”
* „Римска баня”
* „Деца на слънцето“ ([[Максим Горки]]) - Миша Авдеев
* „Буржоата благородник“ ([[Молиер]]) - Журден
 
== Филмография ==