Аграфа (район): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Аграфа|Аграфа (пояснение)}}
{{Селище инфо|Гърция
| име = Аграфа
| име-местно = Άγραφα
| вид = историко-географска област
| знаме =
| герб =
| изглед = Aspropotamos.jpg
| изглед-описание = Панорама към долината на река Астропотамос в района на Аграфа
| гео-ширина =
| гео-дължина =
| област = Пинд
| община =
| географска-област = южен [[Пинд]]
| площ =
| височина =
| население =
| население-година =
| кмет =
| основаване =
| телефонен-код =
| сайт =
}}
[[File:Agrafa02.jpg|thumb|265п|Поглед към заснежените върхове на Аграфа]]
'''Аграфа''' ({{lang-el|Άγραφα}}) е планински район и малка [[историческа област]] в южната част на [[Средна ГърцияПинд]]. ОбхващаАдминистративно попада на териториите на [[номи]]те [[Евритания]] и [[Кардица (ном)|Кардица]]. Аграфа е най-южната част от планинската верига на [[Пинд]]. вЮжно т.нар.от нея е [[МалкаЕвритания]] Влахияс център [[Карпениси]].
 
== История ==
Областта е известна като ползваща се със своеобразна [[автономия]] през цялото 400-тин годишно османско управление на територията на съвременна Гърция. Думата е синонимна на "[[аграфа]]" и буквално се превежда като "незаписан", защото османците никога не са покорявали този планински регион (подобно на [[Стара Черна гора]]), а основно куцовлашкото му население не фигурирало във [[фиск]]алните списъци на султана. Местните [[куцовласи]] от Аграфа развиват предимно [[скотовъдство|скотовъдна]] дейност, която поради своята специфика не попада в регистрите на Османската империя, а османските списъци отразяват стопанското състояние на подвластната им територия, а не населението, поради и което местните жители на Аграфа останали незаписани. <ref>{{Cite book|title=Greece |author= Paul D. Hellander|year= 2006|publisher=Lonely Planet|isbn=1-74059-750-8|page=248}}</ref>
 
Исторически Аграфа е заселена преди около 2500 години, т.е. около [[500 г. пр.н.е.]] В централната част на областта е долината на река [[Аграфиотис]], заобиколена от три страни от стръмните и почти отвесни стени на 2000-метров скален масив. В най-южната си част реката протича през цяла серия тесни и в по-голямата си част непроходими клисури, за да се влее в [[Язовир|изкуственото езеро]] [[Кремаста]]. Другата река в областта [[Мегдова]] (Тавропос) захранва с водите си и язовир [[Пластира]].
 
Повечето от горите в Аграфа са собственост на гръцки православни манастири, което предходно положение, установено още от времето на [[Душаново царство|Душановото царство]], се е запазило в продължение на седем столетия до 21 век, включително и по време на османското владичество на Балканите. През 1600 г. известния [[Дионисий Философ]], който тогава бил епископ на град [[Трикала]], застанал начело на бунт срещу османците, подигнат от местното население на Аграфа (след известната [[битка при Лепанто|битката при Лепанто]] през [[1571]] г.).
 
Аграфа е един от четирите вилаета на [[Османска Тесалия]].
 
== Култура и развитие ==
По време на османското владичество, Аграфа се превръща в своеобразен книжовен център (подобен на [[Метеора]], [[Света гора]], [[Рилски манастир|Рилския манастир]]). По тази причина, за разлика от по-голямата част от гърците, много от местните жители на Аграфа знаят родовата си история в продължение на много поколения назад, тъй като те са имали възможността да опазят семейната си памет, точно защото останали "незаписани" в официалните държавни регистри.
 
През 20-ти век, основно по време и след [[гражданска война в Гърция|гражданската война в Гърция]], много от местните жителихора наот областта изоставят своя традиционен поминък и села в които живеят от векове, за да се заселят в големите градове на Гърция, както и в Съединените щати, Канада, Австралия и Германия. По този начин те се спасяват от крайната мизерия в която е изпадала областта по време на бурните събития и обществени сътресения обхванали Гърция през 19 и 20 век. Масовата [[Миграция|миграционна]] вълна от региона започва през 1920 г. и почти затихва през 1970 г., т.е. тя е с продължителност от половин век.
 
Исторически погледнато, болшинството от населението на Аграфа се занимава със земеделие, скотовъдство и текстилно производство, което е традиционен поминък. Известен е местния боб, който притежава изключителни вкусови качества. Също така, добри приходи за областта носи и продажбата на дървесина от местните гори, които са по правило собственост на православните манастири.