Разлика между версии на „Шарнхорст (линеен кораб, 1936)“

м
форматиране: 9x тире-числа, кавички, тире (ползвайки Advisor)
м (форматиране: 9x тире-числа, кавички, тире (ползвайки Advisor))
|-
|Въоръжение:
|9 х 283&nbsp;мм (11.1 дюйма)<br />12 х 150&nbsp;мм (5.9 дюйма)<br />14 х 105&nbsp;мм (4.1 дюйма)<br />16 х 37&nbsp;мм<br />10 х 20&nbsp;мм (по-късно 38мм38 мм)<br />6 х 533&nbsp;мм (21 дюйма) торпедни тръби
|-
|Авиация:
|3 [[Арадо Ар 196|"Арадо"„Арадо“ Ар196A-3]], 1 катапулт
|-
|Задвижване:
Наречен е на пруския [[генерал]] и реформатор на армията [[Герхард фон Шарнхорст]]. Името също така е дадено в памет на [[броненосец]]а „[[Шарнхорст (броненосец)|Шарнхорст]]“, потопен на [[8 декември]] [[1914]] г. в [[битка при Фолкландските острови|битката при Фолкландските острови]], по време на [[Първата световна война]]. В плаванията си, крайцерът обикновено е съпроводен от своя кораб-близнак – също толкова известния „[[Гнайзенау (линеен крайцер)|Гнайзенау]]“.
 
Корабът е построен във [[Вилхелмсхафен]], [[Германия]], спуснат на вода на [[3 октомври]] [[1936]] г. и приет на въоръжение на [[7 януари]] [[1939]] г. След известен период на служба, през средата на същата година по [[крайцер]]а са извършени някои модификации с цел подобряване на мореходността му – [[мачта]]та е преместена с 20 метра назад към [[кърма]]та, а правия нос е заменен от т.н. „атлантически нос“. Въпреки това, при бурно море относително ниската открита [[палуба]] почти винаги е заливана от вода. Така например, при сражението с английския крайцер „[[Ринаун (линеен крайцер, 1916)|Ринаун]]“, артилеристите докладват за сериозно наводнение в носовата [[оръдейна кула]], което драстично намалява ефективността ѝ.
 
== Класификация ==
{{основна|Операция Везерюбунг}}
 
В началото на април 1940 г. почти целият немски [[флот]] взима участие в нападението над Норвегия и [[Дания]] ([[Операция Везерюбунг|операция „Везерюбунг“]]). „Шарнхорст“ трябва да прикрива първа десантна група, имаща задача да овладее [[Нарвик]]. Тъй като пристанището е доста отдалечено и практически е извън радиуса на действие на немската [[авиация]], в тази група са включени най-бързоходните кораби, развиващи скорост до 31,5- – 32,5 възела. На [[7 април]] крайцерът, придружен от „Гнайзенау“ и 10 ескадрени миноносеца, излиза от базата си на път към северна Норвегия. Опитвайки се да увеличи скоростта над 27 възла, „Шарнхорст“ претърпява повреда на един от паровите клапани, което води до 15-минутно блокиране на левия вал. След около 2 часа групата е атакувана от 12 [[бомбардировач]]а „[[Бристол Бленхайм|Бленхайм]]“ от 107-ма [[ескадрила]] на кралските ВВС. Напредващите в походен строй линейни крайцери и тежкия крайцер „[[Адмирал Хипер]]“ (прикриващ втора десантна група с цел [[Тронхейм]]) откриват зенитен огън от всички оръдия. И на двете страни обаче няма нанесени поражения – германците не успяват да свалят нито един [[самолет]], а англичаните хвърлят безрезултатно 40 бомби. Немските [[изтребител]]и за прикритие попречват на други 3 английски ескадрили да се включат в нападението, сваляйки два „Уелингтън“-а. Вечерта на същия ден времето се разваля, разразява се [[щорм]] и се налага да се включат корабните [[радар]]и. Немските кораби изпитват трудности с вълните и едва успяват да поддържат скорост от 9 възла. На [[8 април]] в котел №2 на „Шарнхорст“ влиза вода през [[въздухозаборник]]а и това принуждава крайцера да намали скоростта с още 2 възела. Ниската облачност и силния дъжд намаляват видимостта, особено в западна посока, откъдето се очаква неприятеля. Късно вечерта вода влиза и през вентилационните шахти в горивните резервоари, правейки непригодна близо 470 куб. метра [[нафта]].
 
Корабите под командването на адмирал Лютиенс се намират на около 50 мили западно от южния край на [[Лафонтенови острови|Лафонтеновите острови]] (при курс 310° и скорост 12 възела), когато в 04<sup>30</sup>ч. на [[9 април]] радарът на „Гнайзенау“ открива цел на разстояние 25 км. по кърмата и на корабите е обявена бойна тревога. Радарът на „Шарнхорст“ не дава контакт, но около 05<sup>00</sup>ч. [[щурман]]а вижда през [[секстант]]а отблясъците на тежки оръдия, а след 5 минути сигналистите забелязват силуета на голям кораб. В последвалия бой с английския линеен крайцер „Ринаун“ радарът на немския кораб нацяло излиза от строя и артилеристите не успяват да уцелят целта. В 05<sup>18</sup>ч. „Шарнхорст“ за кратко попада под прекия огън на британския кораб, но благодарение на честата смяна на курса успява да се измъкне от попадение. Към 07<sup>15</sup>ч. на немците се удава да се изплъзнат от преследване, но носовата кула на крайцера е повредена от силните удари на вълните – вода прониква през отворите за изхвърляне на изстреляните гилзи, през кожуха на далекомерите и през амбразурите на оръдията, предизвиквайки късо съединение в електромоторите за подаване на [[боеприпас]]и. По-късно от строя излиза и дясната [[турбина]], което снижава скоростта до 25 възела. За целия бой са изстреляни 195 283-милиметрови снаряда (почти всички бронебойни) и няколко 150-милиметрови. След няколко часа „Шарнхорст“ заедно с „Гнайзенау“ се оттеглят на запад и на [[12 април]] (с присъединилия се „Адмирал Хипер“) се прибират във Вилхелмсхафен.
Корабът донякъде „ослепява“, тъй като кърмовия радар е разположен по-ниско от унищожения радар на носа и има ограничен ъгъл на действие. Това означава, че артилеристите на „Шарнхорст“ трябва да се прицелват само по отблясъците от противниковите оръдия. Това е още по-трудно за тях, тъй като „Белфаст“ и „Шефилд“ използват нов вид безпламенен барут, а само „Норфолк“ използва по-стар. Англичаните използват и артилерийски радари, докато немския кораб все още има предимство в скорост и оръдейна мощ.
 
Опитвайки се да излезе от боя „Шарнхорст“ няколко пъти сменя курса. В 09<sup>40</sup>ч. престрелката стихва и немците, имайки предимство в скоростта от 4- – 6 възела, започват да се отдалечават. Английските крайцери не могат да развият повече от 24 възела в разразяващата се снежна буря и започват да следват „Шарнхорст“ с радарите си. В 09<sup>55</sup>ч. контраадмирал Бей праща радиограма за боя с британските кораби. В 10<sup>25</sup>ч. ''Съединение 1'' изгубва контакт с немския крайцер, който плава на югоизток по курс 325°. Командващия адмирал Бърнет се стреми да остави съединението и пристигащия 36-ти дивизион миноносци между немците и конвой JW-55B. Две минути след това Бей, вярвайки, че се е отървал от преследвачите, праща заповед до миноносците си (плаващи с 12 възела по курс 230°) да променят курса на 70° и да се опитат да увеличат скоростта до 25 възела в търсене на конвоя. Самият „Шарнхорст“ се опитва да заобиколи преследвачите си, също търсейки транспортните съдове. В 10<sup>30</sup>ч. към ''Съединение 1'' се присъединява и 36-ти дивизион миноносци от конвой RA-55A, образувайки килватерна колона вляво и пред „Белфаст“, включвайки се в гонитбата.
 
В 12<sup>05</sup>ч. „Белфаст“ възобновява радарния контакт с немския крайцер, приближаващ към конвоя по курс 79°, а 5 минути по-късно това прави и „Шефилд“ от дистанция 24 500 метра. Малко след това и „Шарнхорст“ открива английските кораби с кърмовия си радар, а после и визуално, когато англичаните пускат осветителни снаряди. Линейният крайцер открива скорострелен огън с оръдията от носовите си кули и изменя курса си на северозапад, включвайки в боя и кърмовата. Този поворот попречва на англичаните да предприемат торпедна атака.
Друг снаряд разбива вентилационната система на кула „Бруно“ в 18<sup>15</sup>ч., заради което при всяки изстрел на оръдията, бойното отделение се изпълва с дим, правейки кулата неизползваема. Така остава боеспособна само кула „Цезар“ и на матросите е наредено да пренесат на ръка 283-мм снаряди от другите две кули.
 
В 18<sup>19</sup>ч. Бей праща още едно съобщение, гласящо: ''„Противникът води огън по радар от повече от 18 000 метра. Позиция АС4695, курс 110°, скорост 26 възела“''. В 18<sup>24</sup>ч. и „Йоркски херцог“ прекратява стрелбата при дистанция 19 500 метра (след 52 изстреляни залпа и най-малко 13 точни попадения). Един от снарядите на немския кораб е преминал през мачтата му и е скъсал кабели на артилерийския радар. [[Лейтенант]] Бейтс се качва на мачтата и успява бързо да възстанови връзката между антената и екрана на радара, което позволява огъня да бъде възобновен отново. Никой на английския линкор още не знае, че един от последните снаряди на „Йоркски херцог“ е улучил тежко „Шарнхорст“ – в 18<sup>24</sup>ч. снарядът попада в десния борд на крайцера, пробива 45-милиметровия брониран пояс и оръдейната палуба, рикошира надлъжно на 80-милиметра дебелата броня на бронираната палуба и се взривява в котелно отделение №1. На немския кораб отначало мислят, че това е торпедно попадение – толкова е силна експлозията. Скъсани са много паропроводи от намиращите се там четири котли. Осколките пробиват двойното дъно на кораба и отделението е наводнено дополовината. Скоростта веднага пада до 10 възела – -към турбините не може да бъде подадена пара от тези котли. Бързо са предприети мерки и скоро главния инженер капитан III ранг Ото Кьониг докладва, че може да увеличи скоростта до 22 възела.
 
Артилерийския двубой се води вече близо 90 минути и „Шарнхорст“ е получил значителни повреди. Надстройката е разбита на много места от осколки, а има и доста разрушения от преки попадения на 152-мм, 203-мм и 356-мм снаряди. Избухват пожари, често съпровождани със взривове.
 
== Източници ==
* ''История на Втората световна война 1939- – 1945''. т. 3, стр. 82.
** Пак там, стр. 86.
** Пак там, стр. 91.
** Пак там, стр. 158.
* {{икона|ru}} Руге, Ф. ''Война на море 1939- – 1945''. стр. 103- – 105.
* {{икона|ru}} Сулига, С. ''Линейные корабли типа „Шарнхорст“''.
* {{икона|en}} [http://www.scharnhorst-class.dk/scharnhorst/scharnhorst_menu.html Информация за „Шарнхорст“]
 
== Библиография ==
* Breyer, Siegfried, ''Battleships and Battlecruisers 1905- – 1970''. (Doubleday and Company; Garden City, New York, 1973) (първоначално публикувана във ФРГ под името ''Schlachtschiffe und Schlachtkreuzer 1905- – 1970'', J.F. Lehmanns, Verlag, Munchen, 1970).
* Busch, Fritz-Otto, ''The Sinking of the'' Scharnhorst. (Robert Hale, London, 1956) ISBN 0-86007-130-8.
* Claasen, A. R. A., ''Hitler's Northern War: The Luftwaffe's Ill-Fated Campaign, 1940- – 1945''. (Lawrence: University Press of Kansas, 2001. стр. 228- – 234). ISBN 0-7006-1050-2
* Garzke, Willliam H., Jr. and Robert O. Dulin, Jr., ''Battleships: Axis and Neutral Battleships in World War II''. (Naval Institute Press, Annapolis, 1985).
* Alf R. Jacobsen: ''Die Scharnhorst – Untergang und Entdeckung des legendaren Schlachtschiffs''. (Ullstein Verlag, 2004). ISBN 3-550-07594-4