Шарнхорст (линеен кораб, 1936): Разлика между версии

|9 х 283&nbsp;мм (11.1 дюйма)<br />12 х 150&nbsp;мм (5.9 дюйма)<br />14 х 105&nbsp;мм (4.1 дюйма)<br />16 х 37&nbsp;мм<br />10 х 20&nbsp;мм (по-късно 38мм38 мм)<br />6 х 533&nbsp;мм (21 дюйма) торпедни тръби

|3 [[Арадо Ар 196|"Арадо"„Арадо“ Ар196A-3]], 1 катапулт

Корабът е построен във [[Вилхелмсхафен]], [[Германия]], спуснат на вода на [[3 октомври]] [[1936]] г. и приет на въоръжение на [[7 януари]] [[1939]] г. След известен период на служба, през средата на същата година по [[крайцер]]а са извършени някои модификации с цел подобряване на мореходността му – [[мачта]]та е преместена с 20 метра назад към [[кърма]]та, а правия нос е заменен от т.н. „атлантически нос“. Въпреки това, при бурно море относително ниската открита [[палуба]] почти винаги е заливана от вода. Така например, при сражението с английския крайцер „[[Ринаун (линеен крайцер, 1916)|Ринаун]]“, артилеристите докладват за сериозно наводнение в носовата [[оръдейна кула]], което драстично намалява ефективността ѝ.

В началото на април 1940 г. почти целият немски [[флот]] взима участие в нападението над Норвегия и [[Дания]] ([[Операция Везерюбунг|операция „Везерюбунг“]]). „Шарнхорст“ трябва да прикрива първа десантна група, имаща задача да овладее [[Нарвик]]. Тъй като пристанището е доста отдалечено и практически е извън радиуса на действие на немската [[авиация]], в тази група са включени най-бързоходните кораби, развиващи скорост до 31,5- – 32,5 възела. На [[7 април]] крайцерът, придружен от „Гнайзенау“ и 10 ескадрени миноносеца, излиза от базата си на път към северна Норвегия. Опитвайки се да увеличи скоростта над 27 възла, „Шарнхорст“ претърпява повреда на един от паровите клапани, което води до 15-минутно блокиране на левия вал. След около 2 часа групата е атакувана от 12 [[бомбардировач]]а „[[Бристол Бленхайм|Бленхайм]]“ от 107-ма [[ескадрила]] на кралските ВВС. Напредващите в походен строй линейни крайцери и тежкия крайцер „[[Адмирал Хипер]]“ (прикриващ втора десантна група с цел [[Тронхейм]]) откриват зенитен огън от всички оръдия. И на двете страни обаче няма нанесени поражения – германците не успяват да свалят нито един [[самолет]], а англичаните хвърлят безрезултатно 40 бомби. Немските [[изтребител]]и за прикритие попречват на други 3 английски ескадрили да се включат в нападението, сваляйки два „Уелингтън“-а. Вечерта на същия ден времето се разваля, разразява се [[щорм]] и се налага да се включат корабните [[радар]]и. Немските кораби изпитват трудности с вълните и едва успяват да поддържат скорост от 9 възла. На [[8 април]] в котел №2 на „Шарнхорст“ влиза вода през [[въздухозаборник]]а и това принуждава крайцера да намали скоростта с още 2 възела. Ниската облачност и силния дъжд намаляват видимостта, особено в западна посока, откъдето се очаква неприятеля. Късно вечерта вода влиза и през вентилационните шахти в горивните резервоари, правейки непригодна близо 470 куб. метра [[нафта]].

Опитвайки се да излезе от боя „Шарнхорст“ няколко пъти сменя курса. В 09⁴⁰ч. престрелката стихва и немците, имайки предимство в скоростта от 4- – 6 възела, започват да се отдалечават. Английските крайцери не могат да развият повече от 24 възела в разразяващата се снежна буря и започват да следват „Шарнхорст“ с радарите си. В 09⁵⁵ч. контраадмирал Бей праща радиограма за боя с британските кораби. В 10²⁵ч. ''Съединение 1'' изгубва контакт с немския крайцер, който плава на югоизток по курс 325°. Командващия адмирал Бърнет се стреми да остави съединението и пристигащия 36-ти дивизион миноносци между немците и конвой JW-55B. Две минути след това Бей, вярвайки, че се е отървал от преследвачите, праща заповед до миноносците си (плаващи с 12 възела по курс 230°) да променят курса на 70° и да се опитат да увеличат скоростта до 25 възела в търсене на конвоя. Самият „Шарнхорст“ се опитва да заобиколи преследвачите си, също търсейки транспортните съдове. В 10³⁰ч. към ''Съединение 1'' се присъединява и 36-ти дивизион миноносци от конвой RA-55A, образувайки килватерна колона вляво и пред „Белфаст“, включвайки се в гонитбата.

В 18¹⁹ч. Бей праща още едно съобщение, гласящо: ''„Противникът води огън по радар от повече от 18 000 метра. Позиция АС4695, курс 110°, скорост 26 възела“''. В 18²⁴ч. и „Йоркски херцог“ прекратява стрелбата при дистанция 19 500 метра (след 52 изстреляни залпа и най-малко 13 точни попадения). Един от снарядите на немския кораб е преминал през мачтата му и е скъсал кабели на артилерийския радар. [[Лейтенант]] Бейтс се качва на мачтата и успява бързо да възстанови връзката между антената и екрана на радара, което позволява огъня да бъде възобновен отново. Никой на английския линкор още не знае, че един от последните снаряди на „Йоркски херцог“ е улучил тежко „Шарнхорст“ – в 18²⁴ч. снарядът попада в десния борд на крайцера, пробива 45-милиметровия брониран пояс и оръдейната палуба, рикошира надлъжно на 80-милиметра дебелата броня на бронираната палуба и се взривява в котелно отделение №1. На немския кораб отначало мислят, че това е торпедно попадение – толкова е силна експлозията. Скъсани са много паропроводи от намиращите се там четири котли. Осколките пробиват двойното дъно на кораба и отделението е наводнено дополовината. Скоростта веднага пада до 10 възела – -към турбините не може да бъде подадена пара от тези котли. Бързо са предприети мерки и скоро главния инженер капитан III ранг Ото Кьониг докладва, че може да увеличи скоростта до 22 възела.

* ''История на Втората световна война 1939- – 1945''. т. 3, стр. 82.

* {{икона|ru}} Руге, Ф. ''Война на море 1939- – 1945''. стр. 103- – 105.

* Breyer, Siegfried, ''Battleships and Battlecruisers 1905- – 1970''. (Doubleday and Company; Garden City, New York, 1973) (първоначално публикувана във ФРГ под името ''Schlachtschiffe und Schlachtkreuzer 1905- – 1970'', J.F. Lehmanns, Verlag, Munchen, 1970).

* Claasen, A. R. A., ''Hitler's Northern War: The Luftwaffe's Ill-Fated Campaign, 1940- – 1945''. (Lawrence: University Press of Kansas, 2001. стр. 228- – 234). ISBN 0-7006-1050-2