Шарнхорст (линеен кораб, 1936): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 9x тире-числа, кавички, тире (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 36:
|-
|Въоръжение:
|9 х 283 мм (11.1 дюйма)<br />12 х 150 мм (5.9 дюйма)<br />14 х 105 мм (4.1 дюйма)<br />16 х 37 мм<br />10 х 20 мм (по-късно
|-
|Авиация:
|3 [[Арадо Ар 196|
|-
|Задвижване:
Ред 54:
Наречен е на пруския [[генерал]] и реформатор на армията [[Герхард фон Шарнхорст]]. Името също така е дадено в памет на [[броненосец]]а „[[Шарнхорст (броненосец)|Шарнхорст]]“, потопен на [[8 декември]] [[1914]] г. в [[битка при Фолкландските острови|битката при Фолкландските острови]], по време на [[Първата световна война]]. В плаванията си, крайцерът обикновено е съпроводен от своя кораб-близнак – също толкова известния „[[Гнайзенау (линеен крайцер)|Гнайзенау]]“.
Корабът е построен във [[Вилхелмсхафен]], [[Германия]], спуснат на вода на [[3 октомври]] [[1936]] г. и приет на въоръжение на [[7 януари]] [[1939]] г. След известен период на служба, през средата на същата година по [[крайцер]]а са извършени някои модификации с цел подобряване на мореходността му – [[мачта]]та е преместена с 20 метра назад към [[кърма]]та, а правия нос е заменен от т.н. „атлантически нос“. Въпреки това, при бурно море относително ниската открита [[палуба]] почти винаги е заливана от вода. Така например, при сражението с английския крайцер „[[Ринаун (линеен крайцер, 1916)|Ринаун]]“, артилеристите докладват за сериозно наводнение в носовата [[оръдейна кула]], което драстично намалява ефективността ѝ.
== Класификация ==
Ред 79:
{{основна|Операция Везерюбунг}}
В началото на април 1940 г. почти целият немски [[флот]] взима участие в нападението над Норвегия и [[Дания]] ([[Операция Везерюбунг|операция „Везерюбунг“]]). „Шарнхорст“ трябва да прикрива първа десантна група, имаща задача да овладее [[Нарвик]]. Тъй като пристанището е доста отдалечено и практически е извън радиуса на действие на немската [[авиация]], в тази група са включени най-бързоходните кораби, развиващи скорост до 31,5
Корабите под командването на адмирал Лютиенс се намират на около 50 мили западно от южния край на [[Лафонтенови острови|Лафонтеновите острови]] (при курс 310° и скорост 12 възела), когато в 04<sup>30</sup>ч. на [[9 април]] радарът на „Гнайзенау“ открива цел на разстояние 25 км. по кърмата и на корабите е обявена бойна тревога. Радарът на „Шарнхорст“ не дава контакт, но около 05<sup>00</sup>ч. [[щурман]]а вижда през [[секстант]]а отблясъците на тежки оръдия, а след 5 минути сигналистите забелязват силуета на голям кораб. В последвалия бой с английския линеен крайцер „Ринаун“ радарът на немския кораб нацяло излиза от строя и артилеристите не успяват да уцелят целта. В 05<sup>18</sup>ч. „Шарнхорст“ за кратко попада под прекия огън на британския кораб, но благодарение на честата смяна на курса успява да се измъкне от попадение. Към 07<sup>15</sup>ч. на немците се удава да се изплъзнат от преследване, но носовата кула на крайцера е повредена от силните удари на вълните – вода прониква през отворите за изхвърляне на изстреляните гилзи, през кожуха на далекомерите и през амбразурите на оръдията, предизвиквайки късо съединение в електромоторите за подаване на [[боеприпас]]и. По-късно от строя излиза и дясната [[турбина]], което снижава скоростта до 25 възела. За целия бой са изстреляни 195 283-милиметрови снаряда (почти всички бронебойни) и няколко 150-милиметрови. След няколко часа „Шарнхорст“ заедно с „Гнайзенау“ се оттеглят на запад и на [[12 април]] (с присъединилия се „Адмирал Хипер“) се прибират във Вилхелмсхафен.
Ред 232:
Корабът донякъде „ослепява“, тъй като кърмовия радар е разположен по-ниско от унищожения радар на носа и има ограничен ъгъл на действие. Това означава, че артилеристите на „Шарнхорст“ трябва да се прицелват само по отблясъците от противниковите оръдия. Това е още по-трудно за тях, тъй като „Белфаст“ и „Шефилд“ използват нов вид безпламенен барут, а само „Норфолк“ използва по-стар. Англичаните използват и артилерийски радари, докато немския кораб все още има предимство в скорост и оръдейна мощ.
Опитвайки се да излезе от боя „Шарнхорст“ няколко пъти сменя курса. В 09<sup>40</sup>ч. престрелката стихва и немците, имайки предимство в скоростта от 4
В 12<sup>05</sup>ч. „Белфаст“ възобновява радарния контакт с немския крайцер, приближаващ към конвоя по курс 79°, а 5 минути по-късно това прави и „Шефилд“ от дистанция 24 500 метра. Малко след това и „Шарнхорст“ открива английските кораби с кърмовия си радар, а после и визуално, когато англичаните пускат осветителни снаряди. Линейният крайцер открива скорострелен огън с оръдията от носовите си кули и изменя курса си на северозапад, включвайки в боя и кърмовата. Този поворот попречва на англичаните да предприемат торпедна атака.
Ред 252:
Друг снаряд разбива вентилационната система на кула „Бруно“ в 18<sup>15</sup>ч., заради което при всяки изстрел на оръдията, бойното отделение се изпълва с дим, правейки кулата неизползваема. Така остава боеспособна само кула „Цезар“ и на матросите е наредено да пренесат на ръка 283-мм снаряди от другите две кули.
В 18<sup>19</sup>ч. Бей праща още едно съобщение, гласящо: ''„Противникът води огън по радар от повече от 18 000 метра. Позиция АС4695, курс 110°, скорост 26 възела“''. В 18<sup>24</sup>ч. и „Йоркски херцог“ прекратява стрелбата при дистанция 19 500 метра (след 52 изстреляни залпа и най-малко 13 точни попадения). Един от снарядите на немския кораб е преминал през мачтата му и е скъсал кабели на артилерийския радар. [[Лейтенант]] Бейтс се качва на мачтата и успява бързо да възстанови връзката между антената и екрана на радара, което позволява огъня да бъде възобновен отново. Никой на английския линкор още не знае, че един от последните снаряди на „Йоркски херцог“ е улучил тежко „Шарнхорст“ – в 18<sup>24</sup>ч. снарядът попада в десния борд на крайцера, пробива 45-милиметровия брониран пояс и оръдейната палуба, рикошира надлъжно на 80-милиметра дебелата броня на бронираната палуба и се взривява в котелно отделение №1. На немския кораб отначало мислят, че това е торпедно попадение – толкова е силна експлозията. Скъсани са много паропроводи от намиращите се там четири котли. Осколките пробиват двойното дъно на кораба и отделението е наводнено дополовината. Скоростта веднага пада до 10 възела –
Артилерийския двубой се води вече близо 90 минути и „Шарнхорст“ е получил значителни повреди. Надстройката е разбита на много места от осколки, а има и доста разрушения от преки попадения на 152-мм, 203-мм и 356-мм снаряди. Избухват пожари, често съпровождани със взривове.
Ред 297:
== Източници ==
* ''История на Втората световна война 1939
** Пак там, стр. 86.
** Пак там, стр. 91.
** Пак там, стр. 158.
* {{икона|ru}} Руге, Ф. ''Война на море 1939
* {{икона|ru}} Сулига, С. ''Линейные корабли типа „Шарнхорст“''.
* {{икона|en}} [http://www.scharnhorst-class.dk/scharnhorst/scharnhorst_menu.html Информация за „Шарнхорст“]
== Библиография ==
* Breyer, Siegfried, ''Battleships and Battlecruisers 1905
* Busch, Fritz-Otto, ''The Sinking of the'' Scharnhorst. (Robert Hale, London, 1956) ISBN 0-86007-130-8.
* Claasen, A. R. A., ''Hitler's Northern War: The Luftwaffe's Ill-Fated Campaign, 1940
* Garzke, Willliam H., Jr. and Robert O. Dulin, Jr., ''Battleships: Axis and Neutral Battleships in World War II''. (Naval Institute Press, Annapolis, 1985).
* Alf R. Jacobsen: ''Die Scharnhorst – Untergang und Entdeckung des legendaren Schlachtschiffs''. (Ullstein Verlag, 2004). ISBN 3-550-07594-4
|