Разлика между версии на „Чипровско въстание“

редакция без резюме
 
== Чипровци под османска власт ==
При завладяването на [[България]] турците оставят редица области и населени места извън османската административна система. Обикновено това са стратегически важни области, които от практически съображение са оставени под управлението на старата, наследена от Втората българска държава администрация. Като пример може да се споменат т.нар. войнишки селища, охраняващи планинските проходи, както и важни металодобивни райони, като този около Чипровските мини. Въпреки не съвсем изяснените въпроси около статута на населените след османското нашествие, се смята, че християнската аристокрация запазва до голяма степен властта си в [[Чипровци]]. От дубровнишки източници е известно името на рода Соймирович[[Соимировичи|Соймировичи]], чиито представители живеели там. Според тези източници до края на [[14 век]] родът е пълновластен владетел в Чипровско. След османското нашествие родът или поне част от него се преместват в [[Дубровник]], където се вливат в местната аристокрация (и вероятно приемат католицизма), без да забравят старите си родови имения. Известни са също родовете [[Георги Пеячевич|ПеячевичПеячевичи]], Парчевич[[Парчевичи]], Черкич[[Парчевичи|Черкичи]], Марканич[[Марканичи]] и Кнежевич[[Кнежевичи]]. В следващия век [[Чипровци]] става ''хас'' (постоянно владение) на султанското семейство, а по-късно собственост на ''валиде ханъм'' (султанската майка). Правата на християнското самоуправление, вероятно базирано на родовата аристокрация от времето на Втората българска държава и адаптирани към османската военно-феодална система, се свиват през [[16 век|16 ти]] и [[17 век]]
 
== Католиците в Северозападна България ==