Димитър Каданов (анатом): Разлика между версии

{{друго значение|анатома|българския офицер и негов баща,|Димитър Каданов (военен деецофицер)}}

Роден е в град [[Шумен]] на 12 април [[1900]] г. Син е на българския офицер [[Димитър Каданов (военен деец)|Димитър Каданов]]. Майка му, също руска възпитаничка, е учителка. Завършва гимназия в Шумен и следва два семестъра философия и педагогика в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Медицина учи най-напред в [[Прага]], а след това във [[Вюрцбург]], където се дипломира през [[1925]] г. с експериментално-морфологична дисертация и защитава докторат. Веднага след завършването си е назначен за асистент в Института по анатомия и хистология във Вюрцбург, където работи осем години. Независимо от изключително натоварената му преподавателска работа, той се занимава интензивно и с научноизследователска дейност и за този период публикува двадесет труда. С тях той се изявява като многообещаващ изследовател от школата на именитите анатоми Браус, Щьор младши и Петерсен. Младият учен ръководи самостоятелно упражненията на II-ри секционен курс медици, който включва съдове и нерви и на III-ти секционен курс медици - – топографска [[анатомия]]. В продължение на четири години чете лекции във Вюрцбург по анатомия на студенти стоматолози и участва в няколко международни конгреса с доклади.

През [[1933]] година като чужденец и заради прогресивните си убеждения е принуден да напусне [[Германия]]. Следващата година той се завръща в родината си. Четири години работи като лекар в Софийска първостепенна болница и една година преподава анатомия в [[Национална художествена академия|Художествената академия]]. През [[1939]] г. е избран за редовен доцент към Катедрата по анатомия при Медицинския факултет на Софийския университет, през [[1942]] - – за професор, а през [[1945]] г. - – за редовен професор, завеждащ катедрата до [[1965]] година.

През [[1959]] г. за монографията, излязла на български и немски език "Морфология„Морфология на [[рецептор]]ите на дихателната и храносмилателната система у човека"човека“, му е присъдена [[Димитровска награда]], а в началото на [[1963]] г. - – званието изобретател.

През 1965 г. е избран за редовен член на [http://www.leopoldina-halle.de/ Германската академия на естествоизпитателите "Леополдина"„Леополдина“]. Избран е и за член на Унгарското анатомично дружество, Полското антропологично дружество, Анатомическото дружество на говорещите немски страни и Всесъюзното дружество на анатоми, хистолози и ембриолози в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Проф. Каданов е основател на Медико-биологическото дружество в София и негов подпрецедател. От [[1963]] до [[1967]] година е председател на Републиканското дружество на анатоми и хистолози и от [[1967]] до [[1971]] г. е негов заместник-председател.

Лекциите му винаги са били наситени с фактически материал, построени по правилата на дидактиката и педагогиката. За това му е помогнало и основното владеене на сравнителната анатомия, [[хистология]] и [[ембриология]]. Като професор е изнасял лекции в университетите в [[Берлин]] и [[Хале]] (1963 г.), [[Мюнхен]] (1966 г.), [[Бон (Германия)|Бон]] (1967- – 1969), [[Майнц]] (1968), [[Кьолн]](1969 г.), [[Базел]] (1973 г.) и други.

Научноизследователска му работа е концентрирана главно в три направления - – морфология на рецепторите (невроморфология), макроскопска анатомия и антропология. Със своите изследвания обогатява познанията за рецепторните прибори у бозайниците и човека. Той установява за първи път в литературата рецепторите на носовата кухина, твърдото небце, надгръклянника, гръкляна, венците, перидонциума, обвивките на космените корени, вкусовите луковици, перихондриума и мимическите мускули у човека. Оригинални са и приносите му относно регенерацията на завършеците на сетивните нервни влакна около космените нерви, регенерацията на окончанията на нервните влакна след трансплантация на различно инервирана кожа.

След поемане ръководството на секцията по антропология и анатомия към Института по морфология на БАН, проф. Каданов развива и третото направление в своята изследователска работа - – [[антропология]]та. Основните области в антропологията, на чието разработване той е основоположник са:

* Представлява ли човешкият организъм държава от клетки. Ролята на клетката в строежа и живота на организма. Реферат, държан на 10 дек. 1923 г. пред Българското академическо дружество "Хр„Хр. Ботев"Ботев“ в гр. Вюрцбург, Шумен 1924

* "Природа" -„Природа“ – научнопопулярен двумесечник, София 1983, стр. 83