Петър Парчевич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
| подпис =
}}
== Биография ==
Роден е през [[1612]] г. в стар [[Чипровци|чипровски]] род. Едва единадесетгодешен е изпратен на учение в град Лорето, Италия,
След това се дипломира в [[Рим]] като доктор по богословие и канонично право. Той e владеел гръцки, латински, италиански, влашки и арменски. След завръщането си в България, е ръкоположен за свещеник от Софийския архиепископ, чието седалище е в неговия роден град.
През 1644 г.
През 1646 г. Петър Парчевич е приет от дожа на Венеция. Той не получава желаната военна помощ от Републиката. През 1647 г. е мисия на отец Петър Парчевич във Влашко и Полша, където провежда разговори за съвместни действия против Османската империя. През същата година, със същата цел, съвместно с архиепископ [[Петър Богдан]] и [[Франческо Соймирович]] той посещава последователно австрийския император Фердинанд ІІ, полския крал Сигизмунд ІІІ и влашкия войвода Матей Бесараб.<ref>[http://veramutafchieva.net/pdf/222.pdf Вера Мутафчиева, КРАТКА ХРОНИКА на събития от живота на българите по време на Османското владичество на Балканите-периодът на управлението на султаните до времето на Абдул Хамид І]</ref>
В края на 1649 г.в град Търговище Парчевич влиза в преговори с влашкия княз [[Матей Басараба]] за съвместни бойни действия и по този начин застава начело на българското освободително движение. В резултат на водените преговори е съставен план за бойните действия с организирането на масово въстание, при което се предвижда намесата на [[Полша]] и [[Венеция]].
Следват дипломатически мисии със същата цел, които спечелват не само известност за Парчевич в европейските страни. През 1655 г. е сключен таен договор между българи, сърби, албанци и гърци и Парчевич е натоварен с дипломатическа мисия. Той трябва да посети император Фердинанд III, сръбския патриарх Гавраил и руския цар.
На 10 януари 1657 г. Парчевич получава от крал [[Фердинанд III (Свещена Римска империя)|Фердинанд III]] специално кралско пълномощно за преговори с [[Богдан Хмелницки]] - казашки хетман на запорожките казаци в Украйна - с уверението, че същият може да се довери напълно на пратеника и, че всички разговори между тях ще бъдат запазени в пълна тайна. В даденото пълномощно Парчевич е представен, като кралски съветник и архиепископ на Марцианопол в България. Със специален кралски указ, издаден на 12 януари 1657 г., кралят признава на Петър Парчевич благородническото звание, на което същият имал право по силата на неговия произход от средновековен владетелски и болярски род и титлата „Имперски владетел“.
С тази грамота крал Фердинанд признава не само благородническата титла на Парчевич, но и неговия фамилен герб, с който на него и родствениците му от двата пола се дава право „да носи навсякъде този древен герб или отличие - сражения, паради, игри, борби, състезания, турнири, двубои и всички други каквито и да било военни действия и упражнения“.
На 17 януари 1657 г., след прощална аудиенция при австрийския крал, начело на петнадесет членна делегация Парчевич напуска австрийската столица. В пратеничеството е включен и босненският духовник [[Христофор Марианович]] След четиридесет и четири дневно пътуване, на 1 март 1657 г. пратениците пристигат в резиденцията на Богдан Хмелницки - [[Чигирин]]. На 18 април Богдан Хмелницки връчил на Парчевич своя писмен отговор до крал Фердинанд без да знае, че същият вече е починал преди две седмици и престолът е зает от новия крал [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]. С общи думи Хмелницки заявява своята готовност да признае посредничеството на краля при уреждане на спорните въпроси с поляците при изричната уговорка, че това няма да накърни интересите и целостта на украинската държава.
През 1658 г. е избран за Марцианополски архиепископ. През 1661, поради натиск от Рим Парчевич се оттегля като архиепископ.
През 1668 той става апостолски викарий на Молдова, за която настъпили лоши времена поради нахлуването на татарите. Там той останал до 1673г., когато вече болен,предприема нова дипломатическa мисия в преговорите за кръстоносен поход срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Снабден с писма от молдовския господар [[Стефан Питрашка]], архиепископ [[Петър Богдан]], и други високопоставени представители на българския и сръбския народ, той посещава [[Полша]], [[Виена]], [[ Венеция]] и [[Рим]].
Почива на [[23 юли]] [[1674]] г. в [[Рим]].
Идеите на Парчевич и [[Петър Богдан]] представляват и началото на българското национално [[Българско възраждане|Възраждане]]. Дипломатическите опити на епископ Петър Парчевич остават неуспешни. Няколко години по-късно, след [[битката при Виена]], когато османските войски са разбити и в коалицията срещу тях вече участват Австрия, Полша, Венеция и Русия, българските католици решават, че е време за [[Чипровско въстание|въстание]]. То избухва през 1688 под ръководството на [[Георги Пеячевич]], но е потушено и българите от [[Чипровци]] са принудени да се изселят в Европа, най-вече в областта [[Банат]].
== Почит ==
Line 43 ⟶ 57:
== Вижте още ==
* [[Петър Богдан]]
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
* [http://www.omda.bg/page.php?tittle=Барон_Парчевич_и_другите&IDMenu=280&IDArticle=687 Кратка биография] – в omda.bg
* [http://www.scribd.com/doc/108996211/Bulgarian-Catholics-Mater-Europa-1-2 Филип Станиславов. Описание на Северна България. Петър Парчевич. Завещание], „Буквица“, София, 2012. ISBN 978-954-92858-5-7
{{СОРТКАТ:Парчевич, Петър}}
| |||