Петър Парчевич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
През 1644 г. Марцианополския архиепископ [[Марко Бандулович]] посещава в Чипровци, запознава се с Парчевич и му предлага да заеме поста секретар и помощник на [[Марцианопол]]ски епископ в град [[Бакъу]], в [[Румъния]]. Същата година [[Ибрахим I|султан Ибрахим]] започва война с [[Венецианска република|Венецианската република]] и сред българите се надига сериозно движение срещу султана. Парчевич взема участие в българското съзаклятие.
През 1646 г. Петър Парчевич е приет от дожа на Венеция. Той не получава желаната военна помощ от Републиката. През 1647 г. е мисия на отец Петър Парчевич във Влашко и Полша, където провежда разговори за съвместни действия против Османската империя. През същата година, със същата цел, съвместно с архиепископ [[Петър Богдан]] и [[Франческо Соймирович]] той посещава последователно австрийския император [[Фердинанд ІІ]], полския крал [[Сигизмунд ІІІ]] и влашкия войвода [[Матей Бесараб]].<ref name ="vera">[http://veramutafchieva.net/pdf/222.pdf Вера Мутафчиева, КРАТКА ХРОНИКА на събития от живота на българите по време на Османското владичество на Балканите-периодът на управлението на султаните до времето на Абдул Хамид І]</ref>
В края на 1649 г.в град Търговище, столицата на Влахия, Парчевич влиза в преговори с влашкия княз [[Матей Басараба]] за съвместни бойни действия и по този начин застава начело на българското освободително движение. В резултат на водените преговори е съставен план за бойните действия с организирането на масово въстание, при което се предвижда намесата на [[Полша]] и [[Венеция]]. Петър Парчевич e приет от полския крал [[Владислав ІV]] във Варшава. Следващата година отец Петър Парчевич е приет последователно от австрийския император [[Фердинанд ІІ]] и дожа на Венеция [[Франческо Молин]].<ref name ="vera" />
Следват дипломатически мисии със същата цел, които спечелват не само известност за Парчевич в европейските страни. През 1655 г. е сключен таен договор между българи, сърби, албанци и гърци и Парчевич е натоварен с дипломатическа мисия. Той трябва да посети император Фердинанд III, сръбския патриарх Гавраил и руския цар.
Петър Парчевич е назначен от папа [[Александър VІІ]] за Марцианонополски епископ през 1656 г.. В това си качество той посещава император Фердинанд ІІІ.<ref name ="vera" /> На 10 януари 1657 г. Парчевич получава от крал [[Фердинанд III (Свещена Римска империя)|Фердинанд III]] специално кралско пълномощно за преговори с [[Богдан Хмелницки]] - казашки хетман на запорожките казаци в Украйна - с уверението, че същият може да се довери напълно на пратеника и, че всички разговори между тях ще бъдат запазени в пълна тайна. В даденото пълномощно Парчевич е представен, като кралски съветник и архиепископ на Марцианопол в България. Със специален кралски указ, издаден на 12 януари 1657 г., кралят признава на Петър Парчевич благородническото звание, на което същият имал право по силата на неговия произход от средновековен владетелски и болярски род и титлата „Имперски владетел“.
С тази грамота крал Фердинанд признава не само благородническата титла на Парчевич, но и неговия фамилен герб, с който на него и родствениците му от двата пола се дава право „да носи навсякъде този древен герб или отличие - сражения, паради, игри, борби, състезания, турнири, двубои и всички други каквито и да било военни действия и упражнения“.
Ред 38:
На 17 януари 1657 г., след прощална аудиенция при австрийския крал, начело на петнадесет членна делегация Парчевич напуска австрийската столица. В пратеничеството е включен и босненският духовник [[Христофор Марианович]] След четиридесет и четири дневно пътуване, на 1 март 1657 г. пратениците пристигат в резиденцията на Богдан Хмелницки - [[Чигирин]]. На 18 април Богдан Хмелницки връчил на Парчевич своя писмен отговор до крал Фердинанд без да знае, че същият вече е починал преди две седмици и престолът е зает от новия крал [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]. С общи думи Хмелницки заявява своята готовност да признае посредничеството на краля при уреждане на спорните въпроси с поляците при изричната уговорка, че това няма да накърни интересите и целостта на украинската държава.
През 1668 той става апостолски викарий на Молдова, за която настъпили лоши времена поради нахлуването на татарите. Там той останал до 1673г., когато вече болен,предприема нова дипломатическa мисия в преговорите за кръстоносен поход срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Снабден с писма от молдовския господар [[Стефан Питрашка]], архиепископ [[Петър Богдан]], и други високопоставени представители на българския и сръбския народ, той посещава [[Полша]], [[Виена]], [[ Венеция]] и [[Рим]].
| |||