Петър Парчевич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
С тази грамота крал Фердинанд признава не само благородническата титла на Парчевич, но и неговия фамилен герб, с който на него и родствениците му от двата пола се дава право „да носи навсякъде този древен герб или отличие - сражения, паради, игри, борби, състезания, турнири, двубои и всички други каквито и да било военни действия и упражнения“.
 
На 17 януари 1657 г., след прощална аудиенция при австрийския крал, начело на петнадесет членна делегация Парчевич напуска австрийската столица. В пратеничеството е включен и босненският духовник [[Христофор Марианович]] След четиридесет и четири дневно пътуване, на 1 март 1657 г. пратениците пристигат в резиденцията на Богдан Хмелницки - [[Чигирин]]. На 18 април Богдан Хмелницки връчил на Парчевич своя писмен отговор до крал Фердинанд без да знае, че същият вече е починал преди две седмици и престолът е зает от новия крал [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]. С общи думи Хмелницки заявява своята готовност да признае посредничеството на краля при уреждане на спорните въпроси с поляците при изричната уговорка, че това няма да накърни интересите и целостта на украинската държава. През 1661, поради натиск от Рим Парчевич се оттегля като архиепископ.
 
През 1668 г. австрийският император [[Леополд І]]удостоява Петър Парчевич с баронска титла (Peter Freiherr von Parchevich).
През 1661, поради натиск от Рим Парчевич се оттегля като архиепископ.
ПрезСъщата 1668година той става апостолски викарий на Молдова,. заТам коятотой настъпилиостанал лошидо времена1673 порадиг., когато нахлуванетокралят на татарите.Реч Там- той[[Посполита останалЯн доІІІ 1673г.,Собиески]] когаторазбива вечеосманските болен,предприемавойски при [[Хотин]] и това става повод Парчевич да предприеме нова дипломатическa мисия в преговорите за кръстоносен поход срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Снабден с писма от молдовския господар [[Стефан Питрашка]], архиепископ [[Петър Богдан]], и други високопоставени представители на българския и сръбския народ, той посещава [[Полша]], [[Виена]], [[ Венеция]] и [[Рим]].
 
Почива на [[23 юли]] [[1674]] г. в [[Рим]].