Петър Парчевич: Разлика между версии

Роден е през [[1612]] г. в стар [[Чипровци|чипровски]] род. Едва единадесетгодешен е изпратен на учение в град [[Лорето (Марке)|Лорето]], [[Италия]]. След това се дипломира в [[Рим]] като доктор по богословие и канонично право. Той e владеел гръцки, латински, италиански, влашки и арменски. След завръщането си в България, е ръкоположен за свещеник от Софийския архиепископ, чието седалище е в неговия роден град.

През 1646 г. Петър Парчевич е приет от дожа на [[Венецианска република|Венеция]]. Той не получава желаната военна помощ от Републиката. През 1647 г. е мисиямисията на отец Петър Парчевич във [[Влашко]] и [[Полша]], където провежда разговори за съвместни действия против [[Османска империя|Османската империя]]. През същата година, със същата цел, съвместно с архиепископ [[Петър Богдан]] и [[Франческо Соймирович]] той посещава последователно австрийския император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд ІІ]], полския крал [[Сигизмунд III Ваза|Сигизмунд ІІІ]] и влашкия войвода [[Матей Бесараб]].<ref name ="vera">[http://veramutafchieva.net/pdf/222.pdf Вера Мутафчиева, КРАТКА ХРОНИКА на събития от живота на българите по време на Османското владичество на Балканите-периодът на управлението на султаните до времето на Абдул Хамид І]</ref>

В края на 1649 г.в град Търговище, столицата на Влахия, Парчевич влиза в преговори с влашкия княз [[Матей Басараба]] за съвместни бойни действия и по този начин застава начело на българското освободително движение. В резултат на водените преговори е съставен план за бойните действия с организирането на масово въстание, при което се предвижда намесата на [[Полша]] и [[Венеция]]. Петър Парчевич e приет от полския крал [[Владислав ІV]] във Варшава. Следващата година отец Петър Парчевич е приет последователно от австрийския император [[Фердинанд ІІ]] и дожа на Венеция [[Франческо Молин]].<ref name ="vera" />

Петър Парчевич е назначен от папа [[Александър VII|Александър VІІ]] за Марцианонополски епископ през 1656 г.. В това си качество той посещава император Фердинанд ІІІ.<ref name ="vera" /> На 10 януари 1657 г. Парчевич получава от крал [[Фердинанд III (Свещена Римска империя)|Фердинанд III]] специално кралско пълномощно за преговори с [[Богдан Хмелницки]] - казашки хетман на запорожките казаци в [[Украйна]] - с уверението, че същият може да се довери напълно на пратеника и, че всички разговори между тях ще бъдат запазени в пълна тайна. В даденото пълномощно Парчевич е представен, като кралски съветник и архиепископ на Марцианопол в България. Със специален кралски указ, издаден на 12 януари 1657 г., кралят признава на Петър Парчевич благородническото звание, на което същият имал право по силата на неговия произход от средновековен владетелски и болярски род и титлата „Имперски владетел“.

На 17 януари 1657 г., след прощална аудиенция при австрийския крал, начело на петнадесет членна делегация Парчевич напуска австрийската столица. В пратеничеството е включен и босненският духовник [[Христофор Марианович]] След четиридесет и четири дневно пътуване, на 1 март 1657 г. пратениците пристигат в резиденцията на [[Богдан Хмелницки]] - [[Чигирин]]. На 18 април Богдан Хмелницки връчил на Парчевич своя писмен отговор до крал Фердинанд без да знае, че същият вече е починал преди две седмици и престолът е зает от новия крал [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]. С общи думи Хмелницки заявява своята готовност да признае посредничеството на краля при уреждане на спорните въпроси с поляците при изричнатаизчричната уговорка, че това няма да накърни интересите и целостта на украинската държава. През 1661, поради натиск от Рим Парчевич се оттегля като архиепископ.

През 1668 г. австрийският император [[Леополд І]]удостояваІудостоява Петър Парчевич с баронска титла (Peter Freiherr von Parchevich).