Петър Парчевич: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18:
| подпис =
}}
'''Петър Парчевич''' е [[България|български]] [[католицизъм|католически]] [[епископ]], патриот и дипломат, удостоен е с [[барон]]ска титла от императора на [[Свещена римска империя|Свещената римска империя]]. Той е смятан за един от най-великите българи през XVII век.<ref name="vera" />
 
== Биография ==
Ред 37:
На 17 януари 1657 г., след прощална аудиенция при австрийския крал, начело на петнадесет членна делегация Парчевич напуска австрийската столица. В пратеничеството е включен и босненският духовник [[Христофор Марианович]] След четиридесет и четири дневно пътуване, на 1 март 1657 г. пратениците пристигат в резиденцията на [[Богдан Хмелницки]] - [[Чигирин]]. На 18 април Богдан Хмелницки връчил на Парчевич своя писмен отговор до крал Фердинанд без да знае, че същият вече е починал преди две седмици и престолът е зает от новия крал [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]. С общи думи Хмелницки заявява своята готовност да признае посредничеството на краля при уреждане на спорните въпроси с поляците при изчричната уговорка, че това няма да накърни интересите и целостта на украинската държава. През 1661, поради натиск от Рим Парчевич се оттегля като архиепископ.
 
През 1668 г. австрийският император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд І]] удостоява Петър Парчевич с баронска титла (Peter Freiherr von Parchevich). Същата година той става апостолски викарий на [[Молдова]]. Там той останал до 1673 г., когато кралят на Реч[[Жечпосполита|Жеч-Посполита]] - [[Посполита Ян ІІІ Собиески]] разбива османските войски при [[Хотин]] и това става повод Парчевич да предприеме нова дипломатическa мисия в преговорите за кръстоносен поход срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Снабден с писма от молдовския господар [[Стефан Питрашка]], архиепископ [[Петър Богдан]], и други високопоставени представители на българския и сръбския народ, той посещава [[Полша]], [[Виена]], [[ Венеция]] и [[Рим]].
През 1668 г. австрийският император Леополд Іудостоява Петър Парчевич с баронска титла (Peter Freiherr von Parchevich).
Същата година той става апостолски викарий на Молдова. Там той останал до 1673 г., когато кралят на Реч - [[Посполита Ян ІІІ Собиески]] разбива османските войски при [[Хотин]] и това става повод Парчевич да предприеме нова дипломатическa мисия в преговорите за кръстоносен поход срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Снабден с писма от молдовския господар [[Стефан Питрашка]], архиепископ [[Петър Богдан]], и други високопоставени представители на българския и сръбския народ, той посещава [[Полша]], [[Виена]], [[ Венеция]] и [[Рим]].
 
Почива на [[23 юли]] [[1674]] г. в [[Рим]]. Погребан е в базиликата „Свети Андреа дела фратя” пред параклиса на „Свети Франциск”.<ref name="vera" />
 
Идеите на Парчевич и [[Петър Богдан]] представляват и началото на българското национално [[Българско възраждане|Възраждане]]. Дипломатическите опити на епископ Петър Парчевич остават неуспешни., но Няколконяколко години по-късно, след [[битката при Виена]], когато османските войски са разбити и в коалицията срещу тях вече участват Австрия, Полша, Венеция и Русия, българските католици от неговия роден край решават, че е време за [[Чипровско въстание|въстание]]. То избухва през 1688 г. под ръководството на [[Георги Пеячевич]], но е потушено и българите от [[Чипровци]] са принудени да се изселят в Европа, най-вече в областта [[Банат]].
 
== Почит ==