Петър Парчевич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 23:
Роден е през [[1612]] г. в стар [[Чипровци|чипровски]] род. Едва единадесетгодешен е изпратен на учение в град [[Лорето (Марке)|Лорето]], [[Италия]]. След това се дипломира в [[Рим]] като доктор по богословие и канонично право. Той e владеел гръцки, латински, италиански, влашки и арменски. След завръщането си в България, е ръкоположен за свещеник от Софийския архиепископ, чието седалище е в неговия роден град.
През 1644 г. Марцианополския архиепископ [[Марко Бандулович]] посещава в Чипровци, запознава се с Парчевич и му предлага да заеме поста секретар и помощник на [[Марцианопол]]ски епископ в град [[Бакъу]], в [[Румъния]]. Същата година [[Ибрахим I|султан Ибрахим]] започва война с [[Венецианска република|Венецианската република]] и сред българите се надига сериозно движение срещу султана. Парчевич взема участие в българското съзаклятие за освобождение на България. През 1646 г. Петър Парчевич е приет от дожа на [[Венецианска република|Венеция]]. С тази среща се започват серия от дипломатически мисии в европейските дворове в търсене на помощ за освобождаване на християнските народи. Той не получава желаната военна помощ от Венецианската република.
В края на 1649 г.в град [[Търговище (Румъния)|Търговище]], столицата на [[Влашко|Влахия]], Парчевич влиза в преговори с влашкия княз [[Матей Басараба]] за съвместни бойни действия и по този начин застава начело на българското освободително движение. В резултат на водените преговори е съставен план за бойните действия с организирането на масово въстание, при което се предвижда намесата на [[Полша]] и [[Венеция]].<ref name ="vera" />
Следват дипломатически мисии със същата цел, които спечелват
Петър Парчевич е назначен от папа [[Александър VII|Александър VІІ]] за Марцианонополски епископ през 1656 г. В това си качество той посещава император Фердинанд ІІІ.<ref name ="vera" /> На 10 януари 1657 г. Парчевич получава от крал [[Фердинанд III (Свещена Римска империя)|Фердинанд III]] специално кралско пълномощно за преговори с [[Богдан Хмелницки]] - казашки хетман на запорожките казаци в [[Украйна]] - с уверението, че същият може да се довери напълно на пратеника и, че всички разговори между тях ще бъдат запазени в пълна тайна. В даденото пълномощно Парчевич е представен, като кралски съветник и архиепископ на Марцианопол в България. Със специален кралски указ, издаден на 12 януари 1657 г., кралят признава на Петър Парчевич благородническото звание, на което същият имал право по силата на неговия произход от средновековен владетелски и болярски род и титлата „Имперски владетел“.
Ред 35:
С тази грамота крал Фердинанд признава не само благородническата титла на Парчевич, но и неговия фамилен герб, с който на него и родствениците му от двата пола се дава право „да носи навсякъде този древен герб или отличие - сражения, паради, игри, борби, състезания, турнири, двубои и всички други каквито и да било военни действия и упражнения“.
На 17 януари 1657 г., след прощална аудиенция при австрийския крал, начело на петнадесет членна делегация Парчевич напуска австрийската столица. В пратеничеството е включен и босненският духовник [[Христофор Марианович]] След четиридесет и четири дневно пътуване, на 1 март 1657 г. пратениците пристигат в резиденцията на [[Богдан Хмелницки]] - [[Чигирин]]. На 18 април Богдан Хмелницки връчил на Парчевич своя писмен отговор до крал Фердинанд без да знае, че същият вече е починал преди две седмици и престолът е зает от новия крал [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]. С общи думи Хмелницки заявява своята готовност да признае посредничеството на краля при уреждане на спорните въпроси с поляците при изчричната уговорка, че това няма да накърни интересите и целостта на украинската държава. През 1661, поради натиск от [[Свети престол|Рим]] Парчевич се оттегля като архиепископ.
През 1668 г. австрийският император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд І]] удостоява Петър Парчевич с баронска титла (Peter Freiherr von Parchevich). Същата година той става апостолски викарий на [[Молдова]]. Там той останал до 1673 г., когато кралят на [[Жечпосполита|Жеч-Посполита]] - [[Ян ІІІ Собиески]] разбива османските войски при [[Хотин]] и това става повод Парчевич да предприеме нова дипломатическa мисия в преговорите за кръстоносен поход срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Снабден с писма от молдовския господар [[Стефан Питрашка]], архиепископ [[Петър Богдан]], и други високопоставени представители на българския и сръбския народ, той посещава [[Полша]], [[Виена]], [[ Венеция]] и [[Рим]].
Ред 41:
Почива на [[23 юли]] [[1674]] г. в [[Рим]]. Погребан е в базиликата „Свети Андреа дела фратя” пред параклиса на „Свети Франциск”.<ref name="vera" />
Идеите на Парчевич и [[Петър Богдан]] за освобождение на България представляват и началото на българското национално [[Българско възраждане|Възраждане]]. Дипломатическите опити на епископ Петър Парчевич остават неуспешни, но няколко години по-късно, след [[битката при Виена]], когато османските войски са разбити и в коалицията срещу тях вече участват Австрия, Полша, Венеция и Русия, българските католици от неговия роден край решават, че е време за [[Чипровско въстание|въстание]]. То избухва през 1688 г. под ръководството на [[Георги Пеячевич]], но е потушено и българите от [[Чипровци]] са принудени да се изселят в Европа, най-вече в областта [[Банат]].
== Почит ==
| |||