Гюешево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14:
 
'''Гю̀ешево''' е [[село]] в Западна [[България]]. То се намира в [[община Кюстендил]], [[област Кюстендил]].
[[File:Gyueshevo railway station.JPG|thumb|260px|ЖПж.п. гарата в Гюешево]]
 
== География ==
Село Гюешево се намира в планински район, в географската област [[Каменица (област)|Каменица]], в северните разклонения на [[Осоговска планина|Осоговската планина]], на около 1 016 м надморска височина. През него текат реките Лебница и Ръшча, притоци на [[Бистрица (Соволянска)|р. Бистрица]]. Селото отстои на 20,5 км по шосе и на 34 км по жпж.п. линия от гр. [[Кюстендил]]. Крайна гара на жпж.п. линията от [[Кюстендил]].
 
През Гюешево минава международния път [[Европейски път Е871|Е871]], който през Велбъждкия проход свързва Кюстендил с [[Крива паланка]]. В непосредствена близост се намира [[ГКПП Гюешево|ГКПП „Гюешево“]].
Ред 25:
Климат : умерен, преходно континентален.
 
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Преколница (1883-1922), община Гюешево (1922-1934), община Раненци (1934-1958), община Жиленци (1958-1959), община Раненци (1959-1978), община Гюешево (1978 - – 1983), община Гърляно (1983-1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C3%FE%E5%F8%E5%E2%EE&code=18455&kind=2]
 
== Население ==
Ред 65:
В края на XIX век селото има 12540 декара землище, от които 4325 дка ниви, 1702 дка ливади, 74 дка градини, 3000 дка пасища и мери, 3439 дка гори и др. и се отглеждат 1456 овце, 607 говеда, 280 кози и 155 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са шивачество, кацарство, терзийство и др.домашни занаяти. В селото има воденици, тепавици, 9 кръчми, 3 бакалници и фурна за хляб.
 
През 1871 г. е открито първото училище, през 1903 г. - – пощенска станция, през 1910 г. - – аптека и ж.п. гара, строена и за митница, и за ГКПП, а през 1915 г. - – участъкова ветеринарно-фелдшерска служба.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 4 души от Гюешево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
 
През 1921 г. е основано читалище „Просвета“. През 1930 г. е построен храм-паметник „Света Троица“ с костница на загиналите войници и офицери през войните между 1912-13 и 1915-18 г.
 
През 1932 г. е учредено Всестранно земеделско кооперативно сдружение "Руен"„Руен“, което през 1960 г. се обединява с кооперация "Осогово" -„Осогово“ – с.Раненци.
 
През 1955 г. са залесени 8204 дка в местностите "деве„деве баир"баир“, "Лебница"„Лебница“ и др.
 
През 1956 г. е учредено [[ТКЗС]] „Руен“, което от 1979 г. е в състава на [[АПК]] „Румяна войвода“ - – с. [[Гърляно]].
 
Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1968). Изградени са 5 стопански сгради, нов младежки дом, както и дъждомерна станция. Шосето и улиците са асфалтирани.
Ред 85:
== Исторически, културни и природни забележителности ==
* Ж.п. гара (1910 г.)
* [[Света Троица (Гюешево)|Храм-паметник „Света Троица“]][[|]] (1930 г.)
 
== Религии ==
[[File:GueshevoSvTroitza.JPG|thumb|260px|Храм-паметник "Света„Света Троица"Троица“]]
Село Гюешево принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
 
== Обществени институции ==
* Кметство Гюешево
* Читалище "Просвета" -„Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1175 в Министерство на културата на Република България. Дейности: библиотека - – над 10000 тома.
 
== Редовни събития ==
Ред 99:
 
== Личности ==
* [[Румена войвода]] (1829 - – между 1862 и 1895), [[българска]] [[хайдути|хайдутка]].
 
== Литература ==
* Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. В : ''Известия на Българското археологическо дружество'', VII, 1919-1920 г., с. 138
* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Каменица'', София, 1935 г., МСбLX, с. 262-269;
* Манев, Владимир. ''Гюешево'', 1973 г., 149 с. Ръкопис (Архив на РИМ - – Кюстендил);
* Манев, Владимир. „Антични находки от Гюешево“, ''в-к „Звезда“'' (Кюстендил), № 98, 23.08.1975 г.;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - – ''„Археологически паметници от Кюстендилски окръг“'', София, 1978 г., с. 16;
* Соколоски, Методија. ''Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак.'' т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25, 34-35;
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд.БАН., с.161-162;
* Чолева-Димитрова, Анна М. - – ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт, с. 116;
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - – ''Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица.'', Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.16-17;
* Манев, Владимир. ''Гюешево - – кратка история.'' 2004 г., ДА-Кюстендил, ф.271, оп.1, а.е.80;
* Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.40-47;
 
Ред 125:
 
{{Община Кюстендил}}
 
[[Категория:Села в област Кюстендил]]