Разлика между версии на „Грузинска писменост“

м
редакция без резюме
м (Bot: Reverted to revision 7311676 by LordBumbury on 2016-05-22T16:38:53Z)
м
'''Грузинска писменост''' ([[грузински език|груз]]. ქართული დამწერლობა) е уникална за [[грузински език|грузинския]] и някои сродни езици. Грузинската азбука е същинска азбука, подобно на [[кирилица]]та и [[латиница]]та, обозначаваща както съгласните, така и гласните звукове.
 
== История ==
[[File:Georgian inscription at Bir El-Qutt, 430 AD.jpg|thumb|Старите грузински надпис, асомтаврули, [[430]].]]
От далечни предания разбираме, че създател на първата грузинска писменост, наречена Асомтаврули е цар Парнаваз Първи цар на Иверия (Кавказка Иберия) през 3 век пр.н.е. Точна дата за създаването и обаче не се знае и до днес. Грузинският историк Леонти Мровели, живял през 11 век, счита, че азбуката е създадена от цар Парнавас Първи. Подобна е и хипотезата на професор Барамидзе, сочейки историческото произведение „Картлис цховреба“ – сборник с документи, обобщени от историк, който е бил съвременник на царя. Според някои учени първите запазени документи и текстове, които използват древната грузинска писменост са от 4- – 5 век. Категорични останки от документи, доказващи по- ранно създаване на писменост в Грузия не са намирани. Най-древната известна ни грузинска творба, достигнала до нас е „Мъченичеството на царица Шушаник“ от Яков Цуртавели, написана през пети век. Тя красноречиво доказва, че много преди написването на този текст е имало изключително силно развита писмена култура в региона. Професорът Ревас Барамидзе през 1990 година доказва, че в „Битие Грузинско“ има описание на „Житие Парнавас“ – това само по себе си се явява доказателство, че по това време е имало писменост, макар и този факт да не доказва напълно съществуването и. През 1940 г., при археологични разкопки в град Мцхета-Армази са намерени няколко антични писменниписмени творби. Надписите са изписани на гръцки, както и още един древнописмен графически стил. Няколко от знаците били изписани на трудно разпознаваем правопис, които според предположение на професор Павле Ингороква са най-древните примери за използването на Асомтаврули. Първите открития сочат, че грузинската азбука е създадена около трети-четвърти век, но не е било категорично доказано. Наскоро открит надпис на Асомтаврули от 4 век гласи „Даватската Стела“, също така е открит и подобен надпис в град Булнизи, където е построен Сионският манастир, там надписите датират от 492- – 493 г. През 1990- – 2000 година, под ръководството на Академик Леван Чилашвили се провеждат изследвания и са намерени документи, които дават възможност да се предполага, че грузинската азбука е създадена по- рано от трети век пр. Хр.
 
Грузинската писменост се състои три вида системи, като Асомтаврули е в основата им. Църковната религиозна писменост се образува от събирането на Асомтаврули с „духовното лице“ (хуци), от което се получила Хуцури-Асомтаврули, от която също произлизат Мргвловани, известна като обла или кръгова писменост, както и Мтаврули. Следващата е Нусхури (тя обединява Хуцури, Нусха-Хуцури, Котховани) и третата е Мхедрули. Всяка от трите писмени системи има свой характерен графически стил, но графичните знаци на писменост Нусхури са производни от развитието на Асомтаврули, а Мхедрули произхожда от Нусхури. Тези промени от своя страна произхождат от стремежа на езиковедите към опростяване на правописа.
 
Като най-първична и най-древна Асомтаврули е сред известните грузински писмености. Съществуват ръкописи на грузински език съхраненинасъхранени на стените на църквата във Витлеем от 430 г.пр.Хр. и „Болниси Сиони“ – храм от четвърти, пети век пр. Хр. Друг древен надпис съществува на „Давадската Стела“ от 367 г., както и надписите в град Бакури, известни са и строителният надпис от град Болниси върху Сионският манастир през 493- – 494 година както и надписа в Гри-Ормизиди. През пети и шести век са открити ръкописи, както и надписи в Джварският манастир в град Мцхета. До единадесети век срещаме ръкописи, които изцяло използват Асомтаврулска писменост, като след това Асомтаврули е използвана най-вече за надгробни надписи, също така в кратки ръкописи, за заглавия, както и за ръкописи, съставени само от главни букви. Затова е и наричена Асомтаврули, което в превод означава главни букви. Независимо от това, че наричат символите също и мргвловани (кръгли, заоблени). Смята се, че отначало Асомтаврули се е доразвила под влиянието на гръцката църква и поради липсата на писменост за преписа на библейските завети. Средновековната култура на Грузия е силно повлияна от християнството, възприето около 330година. Грузинската православна църква популяризира и често финансира създаването на произведения с религиозна тематика. Като типаж и близки прилики Асомтаврули се доближава към писмености, които са създадени в ранният период на разпространение на християнството – такива писмености са арменска, коптурска и др.
 
Графичната система на Асомтаврули се състои от елементарни геометрични елементи – кръгове и прави линии, често преплитащи се. Всички букви са на една височина и тяхното написване е сложно изпълнимо от няколко движения на ръката с много повдигания от повърхноста за писане, което прави процеса на писане неудобен и бавен. Свързването на съставните елементи се осъществява чрез наклонена черта под ъгъл. Единственото изключение е кръстосаната буква „ДЖ“ която проф. Елена Мачавариани смята за монограм на Исус Христос и че налагането и е възникнало след разпространяването на християнството. Според професор Елена Мачивалиани буквата „ДЖ“ е създадена от кръстосването на инициалите на Исус Христос.
Според грузинската легенда, азбуката е била създадена от цар [[Фарнаваз I]] през 3 век от н.е.; арменската легенда твърди, че грузинската писменост е била измислена от арменски християнски мисионер <ref name="omniglot1" />.
 
== Писма ==
=== Асомтаврули ===
'''Асомтаврули''' (означаващо ''главни букви''), позната още като '''мргловани''' (означаващо ''кръгъл''), е най-старата известна разновидност на грузинската азбука. Първото ѝ засвидетелствано използване е надпис в християнска църква в [[Палестина]] от около 430 г. от н.е.; като самостоятелна форма на грузинската азбука изчезва през 9 век. Днес буквите от асомтаврули се използват като главни в разновидността хуцури, а в редки случаи и в официалната разновидност мхедрули.
 
|}
 
=== Нусхури ===
'''Нусхури''', позната още като '''кутховани''' (означаващо ''ъгловат''), е разновидност на грузинската азбука. Появява се през 9 век от разновидността асомтаврули и изчезва като самостоятелно употребявана форма на грузинската азбука през 11 век. Днес буквите от нусха-хуцури се използват като малки от разновидността хуцури.
{|border="1" class="wikitable" style="line-height:1.2;width:30em;"
|}
 
=== Мхедрули ===
'''Мхедрули''' (მხედრული, „военна“, от '''мхедари''' – „войник“, „боец“) е светската разновидност на грузинската азбука, която днес се употребява официално от [[грузински език|грузинския език]]. Съдържа 33 букви, от които 28 съгласни и 5 гласни и не различава главни и малки букви (за разлика от хуцури, жреческата разновидност). В мхедрули всеки знак отговаря винаги точно на един звук, т.е. няма разлика между изговор и правопис. Азбуката се е развила в средата на 11 век от светския вариант на нусха-хуцури – мхедрули е заоблената курсивна форма на оригиналната писменост. Мхедрули измества другите варианти на грузинската писмена система през 18 век.
{|border="1" class="wikitable" style="line-height:1.2;width:30em;"
|}
 
Съвременният вариант на грузинската азбука се развива от разновидността [[нусха-хуцури]] през периода 11- – 13 век. Наименованието му [[мхедрули]] идва от думата ''мхедари'', означаваща „войник“ и наблягайки на светското използване на разновидността <ref name="ancient" />. Разновидностите [[асомтаврули]] и [[нусха-хуцури]] не са се изгубили, а продължават да бъдат използвани и до днес от [[грузинска православна църква|Грузинската православна църква]] за религиозни текстове под общото наименование [[хуцури]] <ref name="ancient" />.
 
<ref>Превел от грузински Леван Грузинобългарски</ref>Първият печатен текст, използващ грузинската азбука, е бил публикуван през 1669 г. <ref name="omniglot2">''(английски)'' Omniglot, '''Georgian alphabet (Mkhedruli)''' [http://omniglot.com/writing/georgian2.htm]</ref>. През 18 век са били добавени няколко нови букви, а през 19 е извършена реформа в правописа, изхвърляща пет други букви <ref name="omniglot2" />.
Мхедрули се нарича съвременната грузинска азбука. Примери за това съществуват от единадесети век и се смята, че се е развила от Хуцури под силното влияние на арабската писменост стил и калиграфия. Писмените форми на Мхедрули са улеснени за изписване. Писането отново е хоризонтално, но контурите са заоблени и създават единно очертана форма. В Мхедрули е запазен вида и форма на само няколко букви от Асомтаврули (това са С, ДЗ, М), а останалите претърпяват сложни графични промени. Четири линейната система на Мхедрули е в различни височини. През 1728 г. Николоз Тбилели създава главните букви на Мхедрули.
 
В древните грузински писмености се е наложило образуването на самобитният тип за съкращаване на изречения и думи наречен Карагми, причината за необходимите съкращения са били скъпоструващите писменниписмени консумативи (тогава се е писало на агнешка или телешка кожа), а за написването на една книга са трябвали кожи от повече от сто агнета или телета. Грузинците за пръв път започват да пишат на хартия през единадесети век, след което бавно и постепенно започва да заема мястото на Етрат (кожа) като до осемнадесети век все още се срещат книги, написани на кожа. При писането на Карагми се съкращавали единични букви, а и дори цели срички, като понякога са писали само първата буква или първата и последната буква от думата. Когато се е ползвал Карагми, задължително се е обозначавало със знак Карагми (~), за да знае читателя, че е използвана тази писмена система и има направени съкращения.
 
В грузинската азбука последователността на буквите точно следва последователността на гръцката азбука като първите 25 букви съвпадат с тези в гръцката. Втората част на грузинската азбука събира характерни за грузинският език букви. Патриархът на грузинската литература Илия Чавчавадзе и негови съмишленици извършват много голями реформи по време на създаването на съвременната грузинска литература. От азбуката изваждат 5 букви, които в съвременният език не са ползвани или както те ги нарекли мъртви букви. По този начин в съвременната азбука сега има 33 знака, представящи 28 съгласни и 5 гласни като не се прави разлика между изговор и правопис. Грузинската писменост е самобитна система от азбучен тип и е една от малкото съществуващи днес азбуки без аналог. Интересно е, че въпреки това и до днес те се използват от малки етнически групи в Грузия като Хевсури и Пшави.
За да се популяризира съвременната грузинска писменост, Илия Чавчавадзе и негови съмишленици създават през 1879 година общество за разпространяване на култура и писменост, с цел ограмотяване на населението поради ниската образованост през този период.
 
== Разпространение ==
Грузинската азбука се използва за изписване както на грузинския език, така и сродните му [[мегрелски език|мегрелски]], [[лазки език|лазки]] и [[свански език|свански]] езици, всички от които са говорени на територията на [[Република Грузия]]. [[абхазски език|Абхазският]], който не е сроден, също е използвал грузинската азбука, но днес се изписва на [[кирилица]] <ref name="omniglot2" />.
<ref>Превел от грузински Леван Грузинобългарски</ref>Едни от най известни грузински поети и творби са: Николоз Бараташвили, Галактион Табидзе, Акаки Церетели, Александър Орбелиани, Григор Орбелиани, Александър Казбеги, Рапиел Еристави, Мамия Гуриели, Яков Гогебашвили, Симон Гугунава, Шота Руставели, който около 12- – 13 век е ковчежник на царица Тамара, тогава той написва най-известната грузинска поема известна като „Витязът в тигровата кожа“. „Мъченичеството на царица Шушаник“ е грузински агиографски роман от Яков Цуртавели, който е бил съвременник и участник в събитията. Други известни средновековни произведения на грузинската литература са: „Житие на Света Нино“ (4 век), „Житие на цар Мириан“ от Абятар (4 век), „Corpus Areopagiticum“, философски и теологически труд, приписван на Петър Ибериеца (5 век), „Мъченичество на Або Тбилели“ от Йоан Сабанидзе (8 век), „Житие на Григол Кхандзтели“ от Георги Мерчуле (10 век), „История на династията Багратиони“ от Сумбат Давитидзе (11 век), „Тамариани“ от Йоан Чакрукхадзе (12 век).
 
== Особености ==
В съвременния вариант на грузинската азбука няма разлика между малки и големи букви, те се изписват еднакво без значение дали са в началото на думата или изречението, или на собствено име. Посоката на писане е като в [[българска азбука|българската азбука]] – от ляво надясно, с редовете отгоре надолу. Интересно е, че редът на буквите в грузинската азбука следва този на [[гръцка азбука|гръцката]], като звуковете, отсъстващи от последната, са добавени накрая <ref name="omniglot2" />.
 
== Компютърна поддръжка ==
В Уникод е запазен интервалът U+10А0 до U+10FF за буквите и пунктуацията на съвременната грузинска азбука и използваните в редки случаи за главни букви символи от разновидността асомтаврули<ref name="unicode1">''(английски)'' Уникод (2009), '''Georgian''' [http://www.unicode.org/charts/PDF/U10A0.pdf]</ref>. Интервалът от U+2D00 до U+2D2F е добавен за малките букви от религиозната разновидност хуцури.<ref name="unicode2">''(английски)'' Уникод (2009), '''Georgian Supplement''' [http://www.unicode.org/charts/PDF/U2D00.pdf]</ref>
 
== Източници ==
<references />
{{Писмености}}