Средиземно море: Разлика между версии

Името ({{lang-el|Μεσόγειος Θάλασσα}}, {{lang-la|Mare Mediterranea}} — – букв. ''море по средата на [[Земя]]та'') е използвано за първи път от [[Античност|античния]] писател [[Гай Юлий Солин]] — – според представите по това време, тъй като древните [[Европа |европейски]] и [[Северна Африка|северноафрикански]] [[цивилизация|цивилизации]] се развиват в басейна именно на това море, което служи като естествен път между тях.

== История ==

След тях [[елини]]те, [[Древен Египет|египтяните]], [[перси]]те и [[рим]]ляните също усвояват мореплаването и започват да търгуват със стоки по Средиземно море, като то вече не е преграда, пречеща да се осъществява връзка между племена и народи, както е в праисторическата епоха, а напротив —– превръща се в своеобразна „магистрала“, която улеснява тази връзка и обмяната на култура и опит.&nbsp;<ref>Енциклопедия „История на света“, ISBN 9546252697</ref>

В съвременността Средиземно море също е важен маршрут, свързващ държави като [[Украйна]], [[България]], [[Грузия]], [[Турция]], [[Гърция]], [[Хърватия]], [[Черна гора]] и др. със Световния океан и с други държави, като спомага много за превоза на стоки и хора.

В Средиземно море се превозват приблизително 370 000 000 тона петролни продукти годишно (повече от 20% от общото количество за света), с около 250- – 300 [[танкер]]а преминаващи морето ежедневно. Аварийните нефтени разливи се случват често — – средно 10 разлива на година. Голям разлив на нефт може да настъпи по всяко време във всяка част на Средиземно море.<ref name="greenpeace.org"/>

По бреговете на Средиземно море и островите му има многобройни промишлени предприятия. Със суровините, доставяни по море, се развиват химическа и металургична промишленост. Най-големите възли на химическата промишленост в периода 1960—19751960 – 1975 г. стават островите Сардиния и Сицилия в Италия, устието на Рона във Франция и др. Започва добива на нефт и газ в шелфа на Средиземно море (северната част на Адриатическо море, крайбрежието на [[Гърция]] и др.).

През зимата над морето се установява център на ниско атмосферно налягане, което предизвиква нестабилно време с чести бури и обилни валежи, студените северни ветрове понижават температурата на въздуха. Наблюдават се местни ветрове — – [[Мистрал (вятър)|мистрал]] в [[Лионски залив|Лионския залив]] и [[бора (вятър)|бора]] в източната част на Адриатическо море. През лятото по-голямата част на Средиземно море е покрита от [[Азорски антициклон|Азорския антициклон]], който определя преобладаването на ясно време със слаба облачност и слаби валежи. През летните месеци има сухи и прашни мъгли, носени от африканския бряг от южния вятър [[сироко]]. В източната част на морето се наблюдават устойчиви северни ветрове —– етезии.

Средната януарска температура на въздуха варира от 14–1614 – 16°C по южното крайбрежие до 7- – 10°C на север, през август —– от 22- – 24°C на север до 25- – 30°C в южните части на морето. Изпарението от повърхността на Средиземно море достига до 1 250 mm на година (3 130 km³). Относителната влажност на въздуха варира от 50- – 65% през лятото до 65- – 80% през зимата. Облачността през лятото е 0- – 3 бала, през зимата около 6 бала. Средните годишни валежи са 400 mm (около 1000 km³), като количеството варира от 1 100- – 1 300 mm в северозападната част до 50- – 100 mm на югоизток. Минимумът е през юли и август, а максимумът —– през декември.

|[[Марсилия]] <ref>[http://www.weather2travel.com/climate-guides/france/marseille.php] Марсилия&nbsp;— – температура на морската вода</ref>||13||13||13||14||16||18||21||22||21||18||16||14

|[[Барселона]] <ref>[http://www.weather2travel.com/climate-guides/spain/barcelona.php Температура на морската вода по бреговете на Барселона]</ref>||13||13||13||14||17||20||23||25||23||20||17||15

|[[Валенсия]] <ref>[http://www.weather2travel.com/climate-guides/spain/valencia.php Валенсия - – температура на морската вода]</ref>||14||13||14||15||17||21||24||26||24||21||18||15

|[[Неапол]] <ref>[http://www.weather2travel.com/climate-guides/italy/neapolitan-riviera/naples.php Неапол - – температура на морската вода]</ref>||15||14||14||15||18||22||25||27||25||22||19||16

|[[Малага]] <ref>[http://www.weather2travel.com/climate-guides/spain/costa-del-sol/malaga.php Температура на морската вода - – Малага]</ref>||16||15||15||16||17||20||22||23||22||20||18||16

|[[Гибралтар]] <ref>[http://www.weather2travel.com/climate-guides/gibraltar/gibraltar.php Гибралтар - – годишна температура на морската вода]</ref>||16||15||16||16||17||20||22||22||22||20||18||17

|[[Атина]] <ref>[http://www.weather2travel.com/climate-guides/greece/athens.php Атина, Гърция - – температура на морската вода]</ref>||16||15||15||16||18||21||24||24||24||21||19||17

|[[Ираклион]] <ref>[http://www.weather2travel.com/climate-guides/greece/crete/iraklion.php Ираклион - – температура на морската вода]</ref>||16||15||15||16||19||22||24||25||24||22||20||18

|[[Малта]] <ref>[http://www.weather2travel.com/climate-guides/malta/valletta.php Малага - – температура на морската вода]</ref>||16||16||15||16||18||21||24||26||25||23||21||18

|[[Пафос]] <ref>[http://www.weather2travel.com/climate-guides/cyprus/paphos.php Пафос - – температура на морската вода]</ref>||18||17||17||18||20||24||26||27||26||24||22||19

|[[Ларнака]] <ref>[http://www.weather2travel.com/climate-guides/cyprus/larnaca.php Ларнака - – температура на морската вода]</ref>||18||17||17||18||20||24||26||27||27||25||22||19

|[[Лимасол]] <ref>[http://www.weather2travel.com/climate-guides/cyprus/limassol.php Лимасол - – температура на морската вода]</ref>||18||17||17||18||20||24||26||27||27||25||22||19

|[[Александрия]] <ref>[http://www.weather2travel.com/climate-guides/egypt/alexandria.php Александрия - – температура на морската вода]</ref>||18||17||17||18||20||23||25||26||26||25||22||20

|[[Тел Авив]] <ref>[http://www.weather2travel.com/climate-guides/israel/tel-aviv.php Израел - – температура на морската вода]</ref>||18||17||17||18||21||24||26||28||27||26||23||20

Дъното на Средиземно море е разделено на няколко котловини с относително стръмни континентални склонове, като дълбочината им е 2—42 – 4 km. По протежение на бреговете котловините граничат с тясната ивица на шелфа, разширяваща се само между бреговете на [[Тунис]] и [[Сицилия (остров)|Сицилия]], както и в пределите на [[Адриатическо море]].

Геоморфологически Средиземно море може да се раздели на 3 басейна: западен — – Алжиро-Провански басейн с максимална дълбочина над 2 800 m, обединяващ падините на Алборанско, Балеарско и Лигурийско морета, както и падината на Тиренско море — – над 3 600 m; централен — – над 5 100 m (Централната котловина и падините на Адриатическо и Йонийско морета) и източна — – Левантинска, около 4 380 m (падините в източната част, и тези на Егейско и Мраморно морета).

Дъното на някои котловини е покрито с неогенно-антропогенни слоеве (в Балеарско и Лигурийско море с дебелина до 5—75 – 7 km) от седиментни и вулканични скали. Сред месинските (горен миоцен) седименти на Алжиро-Прованския басейн значително място заема соленосен евапоритов слой с дебелина над 1,5- – 2 km, формиращ структури, характерни за солената тектоника. От двете страни и в центъра на Тиренската котловина се простират няколко големи разлома с принадлежащите им затихнали или активни вулкани, някои от които формират големи подводни планини ([[Еолийски острови|Еолийските острови]], вулкана Вавилов и др.) Вулканите по края на котловината (в [[Тоскански архипелаг|Тосканския архипелаг]], на [[Понциански острови|Понцианските острови]], [[Везувий]], както и на Еолийските острови) изригват киселинни и алкални потоци от лава, а тези в централната част на Средиземно море, които са по-надълбоко — – основни лави (базалти).

Части от Централния и Източния (Левантийски) басейни са запълнени с утаечни пластове, включително и дебел слой речни наноси, по-специално тези на Нил. По дъното на тези басейни по данни на геофизични изследвания са обособяват Хеленската падина и Централния средиземноморски вал —– голямо възвишение от 500 до 800 m височина. По протежение на подножието на континенталния склон край Киренайка се простира Либийската падина, много ясно релефно изразена и слабо запълнена с наноси. Котловините на Средиземно море доста се различават по времето на образуването си. Значителната част от Източния (Левантийски) басейн е образувана през [[мезозой|мезозоя]], Алжирско-Прованския басейн —– в края на [[олигоцен]]а —– началото на [[миоцен]]а, някои други котловини —– в началото и средата на миоцена и през плиоцена. В края на миоцена (месинска ера) в по-голямата част от средиземноморския район вече съществуват плитки котловини. Дълбочината на Алжирско-Прованския басейн по време на утаяването на соли в месинската ера е около 1- – 1,5 km. Солите се натрупват в резултат на силното изпаряване и концентрацията на луга поради притока на морска вода в затворения водоем през протока, съществуващ южно от Гибралтар.

Геоложката история на морето включва и периода на почти пълното му пресъхване —– т.н. [[Месински солен пик]].

Хидрологичният режим на Средиземно море се формира под влияние на голямото изпарение и общите климатични условия. Преобладаването на разхода на прясна вода над прихода и&#768; води до намаляване на нивото, което е причина за постоянния приток на по-малко солени повърхностни води от Атлантическия океан и Черно море. В дълбочинните слоеве на проливите се извършва отток на по-солени води, причинен от разликата в плътността на водата на нивото на теченията им. Основният обмен на водата се извършва през Гибралтарския проток (чието повърхностно течение носи 42,32 хил. km³ вода на година от Атлантическия океан, а дънното —– изнася 40,8 хил. km³ вода от Средиземно море). През Дарданелите се вливат и изтичат съответно 350 и 180 km³ вода годишно.

Циркулацията на водите в Средиземно море има най-вече ветрови характер. Тя е представена основно от зоналното Канарско течение, транспортиращо вода предимно по протежение на брега на Африка — – от Гибралтарския проток до крайбрежието на Ливан, и от система от кръгови течения в изолираните морета и басейни вляво на това течение. Водите до дълбочина 750- – 1000 m се придвижват еднопосочно с изключение на Левантийското междинно контратечение, пренасящо води от остров [[Малта (остров)|Малта]] покрай Африка до Гибралтарския проток.

Скоростта на постоянните течения в открито море е 0,5- – 1 km/h, в някои проливи - – 4,2 km/ч. Средната температура на повърхността на водата през февруари намалява от север на юг от 12,8 до 17°C в източните и централните части, и от 11 до 15°C на запад. През август средната температура на водата варира от 19 до 25°C, в крайните източни части се повишава до 27- – 30°C. Голямото изпарение води до силно повишаване на [[соленост]]та. Стойността и&#768; се увеличава от запад на изток от 36 до 39,5 [[промил|‰]]. Плътността на водата на повърхността варира от 1,023- – 1,027 г/cm³ през лятото —– до 1,027- – 1,029 г/cm³ през зимата. През периода на зимното охлаждане в областите с повишена плътност се развива интензивна конвекция, което води до образуването на междинни топли и силно солени водни слоеве в източната част на морето, в дълбоките води на север в западната му част, и в Адриатическо и Егейско море. По температура и соленост на водите на дъното Средиземното море е едно от най-топлите и солени морета в Световния океан (съответно 12,6- – 13,4°C и 38,4- – 38,7‰). Относителната прозрачност на водата достига до 50- – 60 m, цветът е наситено син.

Приливите основно са полудневни. Височината им е по-малко от 1 m, но в отделни места при съчетанието им с колебанията на вятърни пориви тя може да достигне до 4 m (залива на Генуа, северното крайбрежие на остров Корсика и др.) В тесните проливи има силни приливни течения (например Месинския пролив). Максималното вълнение на морето се наблюдава през зимата (височината на вълните достига до 6- – 8 m).

Средиземно море има голямо значение в историята на картографията. Крайбрежието и островите му служат на древните географи за опорни точки при картографирането на земното кълбо. Така например [[Дисеарк]], ученик на [[Аристотел]], на своята карта нанася различните точки според тяхното разстояние от надлъжната ос на Средиземно море (36-ия паралел) и от перпендикуляра към оста, спуснат през остров [[Родос]]. На бреговете на Средиземно море са извършени първите астрономически определения на точки ([[Ератостен]] и [[Хипарх]]) и първото градусно измерване за определяне на размера на Земята (Ератостен измерва дъгата на меридиана между [[Александрия]] и [[Асуан|Сиена]] — – древното име на египетския град Асуан). Що се отнася до общата карта на Средиземно море, то създаването и&#768; става в по-ново време. В древността и Средновековието се използват пътни карти ([[портулан]]и), които се различават с големи подробности по отношение на различни области и страдат от неточности в географското положение на основните точки. [[Птолемей]] прави карта, или по-скоро таблица, с точки на Средиземно море, като посочва ширината и дължината им — – както по лични определения, така и по наблюденията на своите предшественици (Ератостен, Хипарх, [[Марин Тирски]]). Много от тях по-късно са коригирани от арабския астроном Абул Хасан, кото поправените данни се доближават до действителните размери на Средиземно море. Например дължината на надлъжната ос на Средиземноморието при Птолемей е 61°, по арабските таблици - – 42°30', като последната стойност се различава от действителната само с 52'. Въпреки това, дори и в коригирания си вид, таблиците на Птолемей се оказват неверни за много места (до 4° дължина).<ref name="ЭСБЕ">Средиземное море // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — – СПб., 1890—19071890 – 1907.</ref>

В началото на [[17 век]] се появява първият специален труд за Средиземно море на италианския инженер Бартоломео Кресенцион (''Della Nautica mediterranaea'', [[Рим ]], 1602 г.), но той обхваща само практически указания за мореплавателите. Едва в средата на 17 век астрономите започват да обръщат повече внимание на корекцията на Птолемеевите таблици. През [[1666]] г. [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]] поръчва на умелия наблюдател Шазел повторно определяне на географските координати на най-важните точки в източната част на Средиземно море. Наблюденията на Шазел значително подобряват картата на Средиземно море, намалявайки грешката в дължината на места до 0,5° ([[Александрета]]). Първата пълна карта на Средиземно море с относително точни определения на основните очертания е на капитан Готие, който я съставя въз основа на данни, събрани от него през 1816- – 1819 г. По-късно тази карта е подобрена от Доси и Келер (през 1849- – 1851 г.), както и от съвместната работа на различни мореплаватели, особено френски и британски. През 1881 г. британското [[Адмиралтейство на Великобритания|Адмиралтейство]] издава подробни карти на Средиземно море (''Mediterranean Sea complied from the most recent surveys''), коригирани през 1899 г.<ref>Средиземное море // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: В 86 томах (82 т. и 4 доп.). — – СПб., 1890—19071890 – 1907.</ref>

Крайбрежните екосистеми също изглеждат застрашени от покачването на морското равнище, особено затворените морета като [[Черно море]]. Те имат предимно малки и насочени в посока изток-запад коридори на движение, което може да ограничи организмите на север в тези области.<ref>Nicholls, R.J.; Klein,R.J.T. (2005). Climate change and coastal management on Europe's coast, in: Vermaat, J.E. et al. (Ed.) (2005). Managing European coasts: past, present and future. pp. 199- – 226.</ref> Покачването на нивото през следващия век може да бъде между 30 и 100 cm, а температурни изменения от само 0,05- – 0,1°C в дълбоките води са достатъчни, за да предизвикат значителни промени в богатството на видовете и функционално им разнообразие.<ref name="greenpeace.org">{{cite web|url= http://www.greenpeace.org/international/campaigns/oceans/marine-reserves/the-mediterranean/mediterranean-other-threats|title=Other threats in the Mediterranean &#124; Greenpeace International|publisher=Greenpeace|accessdate=April 23, 2010}}</ref>