Роналд Рейгън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м kat.
махам твърдения без източник
Ред 42:
 
== Ранна политическа кариера ==
Роналд Рейгън първоначално е демократ, подкрепящ [[Франклин Делано Рузвелт]] и [[Нов Курс|Новия Курс]]. В края на 40– те години той е един от най-видимите защитници на президента [[Хари С. Труман]]. В началото на 60–те години на ХХ в. той вече е твърд фискален и социален поддръжник на консервативните идеи и {{факт|през 1976 г. казва ”'' [[фашизъм|фашизмът]] всъщност бе в основата на Новия курс''“.|2016|12|29}} Първата му истински важна политическа длъжност е ролята му в Гилдията на филмовите актьори – профсъюзно обединение, което включва по–голямата част от холивудските актьори, {{факт|но което, според него, е завладяно от комунисти. В тази позиция Рейгън свидетелства пред Комитета на Конгреса за антиамерикански дейности за комунистическото влияние в [[Холивуд]]. Пази досиета на подозрителни актьори и докладва за тях на [[ФБР]] под псевдонима „'' Агент Т10''“, без да се обявява против тях публично. Той поддържа практиката да се вкарват определени негови колеги в така наречените „черни списъци“.|2016|12|29}} Вярвайки, че Републиканската партия е по–способна да се бори с комунизма, Рейгън изоставя позицията си на ляво от центъра и дава поддръжката си за кандидатурите на [[Дуайт Айзенхауер]] през 1952 г. и през 1956 г. за [[Ричард Никсън]] през 1960 г., макар и все още да е демократ.
 
Наемането му от Дженерал Електрик за говорител на компанията му помага да се превърне в значима обществена личност; той пътува изключително много и е забелязан със страстните си антикомунистически речи. През [[1964]] г. Рейгън застава зад консервативната кандидатура на [[Бари Голдуотър]]. Речта му, предавана по телевизията, с название „''Време за избор''“, въодушевява консерваторите. Скоро след това няколко големи дарители на Републиканската партия го посещават и го убеждават да се кандидатира за губернаторското място на Калифорния през 1966 г. Макар и първоначално това предложение да е посрещнато със смях, Рейгън пише в своята автобиография „'' след много безсънни нощи, най–накрая се предадох''“.