Петър Парчевич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 23:
Петър Михайлов Парчевич (Парчев) е роден през [[1612]] г. в стар [[Чипровци|чипровски]] род - [[Кнежевичи-Парчевичи]]. Едва единадесетгодешен е изпратен на учение в град [[Лорето (Марке)|Лорето]], [[Италия]]. След това се дипломира в [[Рим]] като доктор по богословие и канонично право. Той e владеел гръцки, латински, италиански, влашки и арменски. След завръщането си в България, е ръкоположен за свещеник от Софийския архиепископ, чието седалище е в неговия роден град.
През 1644 г. Марцианополския архиепископ [[Марко Бандулович]] посещава Чипровци, запознава се с Парчевич и му предлага да заеме поста секретар и помощник на [[Марцианопол]]ски епископ в град [[Бакъу]], в [[Румъния]]. Този пост му позволява да обикаля земите заселени с християни от днешна Молдова, през Добруджа, до Северо-източна България. Същата година [[Ибрахим I|султан Ибрахим]] започва война с [[Венецианска република|Венецианската република]] и сред българите се надига сериозно движение срещу султана. Парчевич взема участие в българското съзаклятие за освобождение на България. През 1646 г. Петър Парчевич е приет от дожа на [[Венецианска република|Венеция]]. С тази среща се започват серия от дипломатически мисии в европейските дворове в търсене на помощ за освобождаване на християнските народи. Той не получава желаната военна помощ от Венецианската република.
През 1647 г. е мисията на отец Петър Парчевич във [[Влашко]] и [[Полша]], където провежда разговори за съвместни действия против [[Османска империя|Османската империя]]. През същата година, със същата цел, съвместно с архиепископ [[Петър Богдан]] и [[Франческо Соймирович]], посещават последователно австрийския император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд ІІ]], полския крал [[Сигизмунд III Ваза|Сигизмунд ІІІ]] и влашкия войвода [[Матей Бесараб]].<ref name ="vera">[http://veramutafchieva.net/pdf/222.pdf Вера Мутафчиева, КРАТКА ХРОНИКА на събития от живота на българите по време на Османското владичество на Балканите-периодът на управлението на султаните до времето на Абдул Хамид І]</ref>
| |||