Петър Парчевич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 37:
На 17 януари 1657 г., след прощална аудиенция при австрийския крал, начело на петнадесет членна делегация Парчевич напуска австрийската столица. В пратеничеството е включен и босненският духовник [[Христофор Марианович]] След четиридесет и четири дневно пътуване, на 1 март 1657 г. пратениците пристигат в резиденцията на [[Богдан Хмелницки]] - [[Чигирин]]. На 18 април Богдан Хмелницки връчил на Парчевич своя писмен отговор до крал Фердинанд без да знае, че същият вече е починал преди две седмици и престолът е зает от новия крал [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]]. С общи думи Хмелницки заявява своята готовност да признае посредничеството на краля при уреждане на спорните въпроси с поляците при изчричната уговорка, че това няма да накърни интересите и целостта на украинската държава. През 1661, поради натиск от [[Свети престол|Рим]] заради своята дейност, Парчевич се оттегля като архиепископ.
През 1668 г. австрийският император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд І]] удостоява Петър Парчевич с баронска титла (Peter Freiherr von Parchevich). Същата година той става апостолски викарий и администратор на [[Молдова]]. Там той остава до 1673 г., когато кралят на [[Жечпосполита|Жеч-Посполита]] - [[Ян III Собиески|Ян ІІІ Собиески]] разбива османските войски при [[Хотин]] и това става повод Парчевич да предприеме нова дипломатическa мисия в преговорите за кръстоносен поход срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Снабден с писма от молдовския господар [[Стефан Питрашка]], архиепископ [[Петър Богдан]], и други високопоставени представители на българския и сръбския народ, той посещава [[Полша]], [[Виена]], [[ Венеция]] и [[Рим]].
Почива на [[23 юли]] [[1674]] г. в [[Рим]]. Погребан е в базиликата „Свети Андреа дела фратя” пред параклиса на „Свети Франциск”.<ref name="vera" />
| |||