Авари: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 17:
Аварите се появяват в северночерноморските степи около 555 година. Там те подчиняват някои местни племена, като [[оногури]], и [[савири]], които са включени в аварския племенен съюз. По късно подчиняват и кутригурите. При достигането си до [[Балкани]]те представляват разнородна група от около 20 хиляди конници.<ref>{{cite book | last = Curta | first = Florin | title = Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250 | publisher = Cambridge Medieval Textbooks | year = 2006 | isbn = 0-521-81539-8}}</ref>
Аварските племена се заселват в [[Панония]], или днешна [[Унгария]], където през [[562]] г. покоряват местните [[славяни]] и германското племе [[херули]]. Завземат [[Трансилвания]], а може би и [[Влашко]]. През [[567]] г. подчиняват и [[гепиди]]те. Аварите обаче продължават на юг и нападат [[Византия]], тъй като тя отказва да им предаде за заселване областта Малка Скития ([[Добруджа]]). Империята е атакувана ежегодно по цялата граница от [[Белград]] до устието на [[Дунав]] от [[568]] г., та чак до [[582]] г., по времето на хаган [[Баян]]. Това чисто прабългарско име показва, че между жените на баща му е имало и прабългарка. Аварите постепенно опустошават [[Мизия]], [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]] и плътно се доближават до двата най-големи града на империята – [[Цариград]] и [[Солун]].
Император [[Маврикий]] сключва договор в [[584]] г. с аварите на Баян, като се задължава да им плаща злато в размер на 80 000 номизми годишно. На следващата година данъкът е увеличен на 100 000 номизми, но аварите смятат, че ще вземат повече, ако продължат нападенията си. А през [[593]] г. решават да поограбят и [[Западна Европа]]. Започват нападенията им над [[Тюрингия]] и [[Бавария]].
Първоначално аварите се заселили в Малка Скития (Добруджа) и изпълнявали ролята на византийски федерати. Били използвани от Империята срещу враговете ѝ от Източна и Западна Европа (франки). Впоследствие аварско-византийските отношения охладнели и те, водени от своя каган Баян (Βαϊανος), се заселили в Панония откъдето изгонили гепидите (567/568 г.). Оттогава започнали почти непрекъснати аварски походи срещу балканските провинции на Византия, своеобразен връх на които е обсадата на Константинопол през 626 г. от българи, авари и персийци. Походи били насочени и на запад срещу франки (в една битка през 566 г. дори бил пленен техният крал Сигиберт), лангобарди и бавари. От несполучливата обсада на Константинопол, през 20-те години на VII в., Аварският каганат започнал да запада и впоследствие се разпаднал на две части. Последен удар върху аварите
== Източници ==
| |||