Разлика между версии на „Чипровско въстание“

редакция без резюме
{{Военен конфликт
{{повече източници}}
| име = Чипровското въстание
'''Чипровското въстание''' е [[въстание]] в днешна Северозападна [[България]] от [[1688]] г. за освобождаване на [[българи|българските]] земи. Организирано е от български католици, но в редиците на българските въстаници влизат много православни християни. Чипровското въстание избухва след [[обсада на Белград (1688)|превземането]] на [[Белград]] от [[Австрия]] на [[6 септември]] 1688 г. То има неуспешен край и след него центърът на въстаническите действия село [[Чипровци]] е унищожено.
| конфликт =
| период = март 1688 г. – октомври 1688 г.
| място = Северозападна България
| територия =
| резултат = потушаване на въстанието, изселване на католическото население, преместване на седалището на Софийската католическа епархия в София.
| страна1 = Българските католици от Северозападна България, подкрепяни от православното население
| страна2 = Османска империя, Унгарски протестанти
| командир1 = [[Георги Пеячевич]] <br /> [[Богдан Маринов]] <br /> [[Владислав Чаки]]
| командир2 = [[Йеген Осман]] паша <br /> граф [[Имре Тьокьоли]]
| сила1 =
| сила2 =
| жертви1 = 12 000 убити<ref name="Lovrov" /><br>унищожени четири селища с население от 6560 човека<ref name="Lovrov" /><
| жертви2 =
| бележки =
}}
 
'''Чипровското въстание''' е [[въстание]] в днешна Северозападна [[Северозападна България]] от [[1688]] г. за освобождаване на [[българи|българските]] земи. Организирано е от български католици, но в редиците на българските въстаници влизат много православни християни. Чипровското въстание избухва след [[обсада на Белград (1688)|превземането]] на [[Белград]] от [[Австрия]] на [[6 септември]] 1688 г. То има неуспешен край и след него центърът на въстаническите действия село [[Чипровци]] е унищожено.
 
== Чипровци под османска власт ==
При завладяването на [[България]] турците оставят редица области и населени места извън османската административна система. Обикновено това са стратегически важни области, които от практически съображение са оставени под управлението на старата, наследена от Втората българска държава администрация. Като пример може да се споменат т.нар. войнишки селища, охраняващи планинските проходи, както и важни металодобивни райони, като този около Чипровските мини. Въпреки не съвсем изяснените въпроси около статута на населените след османското нашествие, се смята, че християнската аристокрация запазва до голяма степен властта си в [[Чипровци]]. От дубровнишки източници е известно името на рода [[Соимировичи|Соймировичи]], чиито представители живеели там. Според тези източници до края на [[14 век]] родът е пълновластен владетел в Чипровско. След османското нашествие родът или поне част от него се преместват в [[Дубровник]], където се вливат в местната аристокрация (и вероятно приемат католицизма), без да забравят старите си родови имения. Известни са също родовете [[Пеячевичи]], [[Черкичи-Парчевичи|Парчевичи]], [[Черкичи-Парчевичи|Черкичи]], [[Марканичи]] и [[Кнежевичи]]. В следващия век [[Чипровци]] става ''хас'' (постоянно владение) на султанското семейство, а по-късно собственост на ''валиде ханъм'' (султанската майка). Правата на християнското самоуправление, вероятно базирано на родовата аристокрация от времето на Втората българска държава и адаптирани към османската военно-феодална система, се свиват през [[16 век|16 ти]] и [[17 век]].<ref name ="Cholakov">[http://www.kroraina.com/knigi/chipr/index.html Петър Чолаков, Чипровското въстание 1688 г.]</ref>
 
== Католиците в Северозападна България ==
[[File:Chiprovtsi stara katedrala.JPG|thumb|250px|right|Останки от старата католическа катедрала в „Свети Дева Мария“ в Чипровци]]
Първите прояви на [[католицизъм]] в района се асоциират със заселването на саксонските рудари през [[13 век|13]]—[[15 век]]. Трудно е да се каже какво религиозно влияние са имали те върху местното население, но не е изключено поради привилегиите, които католиците като търговци са имали в Българското царство, част от местния елит да е приел католицизма. Други вероятни фактори са католическата пропаганда, близостта и честите нахлувания на унгарците. Католицизмът в Чипровско обаче никога не се превръща в трайна институция и не успява да създаде собствена идентичност на изповядващите го. По начин на живот католиците не се отличавали от православните, свещениците се женели, не спазвали католическите обреди и си спечелили доста упреци от папските представители.<ref name ="Cholakov" />
 
През 1396 г. имераторътимператорът на [[Свещена Римска империя|свещената римска империя]] [[Сигизмунд Люксембургски]] предприема [[Кръстоносен поход|кръстоносен поход]] срещу османските турци. Стремежът му е към възстановяване на Българското царство в пълните му граници, в църковно отношение — уния с Рим и евентуално преминаване българските земи към католицизъм. Походът не успява, но северозападната българска аристокрация остава със силни прозападни настороениянастроения, за разлика от аристокрацията в почти всички останали български земи, силно повлияна от пропагандата на цариградсктацариградската патриаршия и настроена крайно отрицателно към католическия Запад.
 
Около средата на [[17 век]] сред старата чипровскаЧипровска аристокрация постепенно се оформя идеята католическата вяра да бъде използвана като среда, чрез която българската национална идея да бъде легализирана както на българска територия, така и пред католическия запад и да бъде превърната в национална институция, на която да бъде базирана възстановената българска държава. Така освен на Чипровското въстание, техните идеи представляват и началото на българското национално Възраждане. <ref name ="Cholakov" />
 
== Подготовка ==
[[File:Central europe 1683.png|thumb|270px|Границите в юго-източна Европа пред Австро-турската война през 1683 г. и Чипровското въстание]]
Към тези фактори в средата на [[17 век]] се добавят и други исторически събития. Процъфтяващата османска империя получваполучава съкрушителни удари ([[битка при Виена|поражението при Виена]] през [[1683]] г.). Огромните разходи около неуспешните военни кампании карат османските [[султан]]и да прибегнатприбягнат към налагане на непосилни данъци и отнемане на част от привилегиите на някои категории християни. [[Австрия]] и влашките княжества също имат аспирации към северозападните османски територии. <ref name ="Cholakov" />
 
През [[1630]]–[[1645]] г. епископ [[Петър Парчевич]], високообразован български католически духовник и дипломат, провежда широка дипломатическа кампания сред християнските владетели в централна [[Европа]]. Заедно с епископ [[Петър Богдан]] и [[Франческо Соймирович]] те посещават австрийския монарх [[Фердинанд II]] ([[1637]]–[[1657]]) и полско-литовския крал [[Сигизмунд III]] ([[Зигмунт III Ваза]], [[1587]]–[[1632]]) и наследника му [[Владислав IV]] ([[1632]]–[[1648]]), както и влашкият войвода [[Матей Басараб]] ([[1632]]–[[1654]]).
 
Около [[1647]] г. османците се изтеглят почти напълно от северозападна [[България]] във връзка с войната с [[Генуа]] за о-в [[Крит]], а [[Матей Басараб]] изпраща пратеници и обещава 20&nbsp;000 войска в подкрепа на въстанието. В решителния момент обаче [[Сигизмунд III]] умира ([[20 май]] [[1648]]) и въстанието е отменено.
 
== Военни действия ==
[[File:Bulgarian uprisings 17th century.png|thumb|right|180px|Чипровското, Второто Търновско и Карпошово въстания през XVII в.]]
Развоя на въстанието и военната му организация не са добре документирани.
 
Още през пролетта на [[1688]] въстанническивъстанически части под ръководството на [[Георги Пеячевич]] напускат [[Чипровци]] и се присъединяват към австрийската армия. Войските на Пеячевич участват в превземането на крепостта [[Оршова]] и областта [[Банат]]. След битката при [[Белград]] въстанието избухва в цяла северозападна [[България]]. Настъпващите 6 австрийски полка не успяват да координират българските части, които бездействат и дават възможност на османците да се прегрупират. Решителната битка се състои през <ref>[[октомври]] [[1688]] гhttp://literaturensviat.com/?p=60967 вПламен местността [[Жеравица]], близо до [[Монтана|Кутловица]], където въстаническите войски са разбити от османски войски и маджарските им съюзници, предвождани от граф [[Имре Тьокьоли]]Павлов. МакарГеорги чеПеячевич сраженията- продължават,един въстаниетонедооценен бързонационален е потушено. [[Чипровцигерой]] е превзет на [[18 октомври]] след героична отбрана и напълно разрушен, заедно с околните села [[Копиловци]], [[Железна]] и Клисура. Почти цялото им население е избито или отвлечено в робство. В следващите месеци съпротивата продължава, като постепенно остатъците от въстаническата армия се превръщат в хайдушки чети. В това време австрийски части зад Балкана бездействат, а австрийците превземат [[Видин]] чак през есента на [[1689]] г.</ref>
 
Вестта за превземането на Белград на 6 септември 1688 г. и започналото австрийско настъпление към българските земи достигнала до Чипровци и братята Иван и Михаил Станиславови, Матея Пеячевич и други първенци от града и околните селища обявили всеобщо въстание. По предварителния план от католическите села около Чипровци се събрали 8 чети със състав около 800 бойци, което е дори свръх силите на население от 6560 човека. Необходимостта от разширяване на въстанието е изисквала от там да се настъпва на изток и север, за да се вдигнат на бунт колкото може повече и по-отдалечени населени места, а по проходите на Стара планина да се организира отбрана срещу изпратени от София турски части. Решаващо за успеха на въстанието е било с настъпление на Запад да се съединят с въстаниците от Поморавието и австрийците. Започнало изграждане на укрепления за защита на въстаналите селища и складиране на храни и фураж за войската и населението.<ref name="Lovrov" />
 
Голям кураж придобили въстаниците когато пристигнал многобройният и опален в огъня на победни битки отряд на [[Георги Пеячевич]]. С него четите станали 10-12, а бойците 1100-1200. Пеячевич приел за изпълнение настъпателна стратегия и незабавно повел войската си към близката Кутловица (днес град Монтана). Щурмът бил кратък, яростен и безпощаден. Всичките унижения, мъки и обиди, които натрупали въстаниците от робията, излели в първата си битка. В релация от 22 октомври до Конгрегацията за разпространение на вярата, писана дни след разгрома, архиепископ [[Станислав Кнежевич]] - свидетел на събитията - е написал, че при превземането на голямото предимно турско село Кутловица, турците там са били изтребени. Повторил се е случаят с избиването на пленения турски гарнизон на [[Оршова]], където също е командвал Геогри Пеячевич. Жестоката разправа в Кутловица е имала и чисто военната цел, да предотврати появата на башибозуци непосредствено в тила на въстаниците изтеглили се след победата при Кутловица на 15 км. на северозапад, по пътя за Видин, където направили лагер в местността Жеравица. Там останали в очакване на вести и разпореждания от австрийския щаб. <ref name="Lovrov" />
 
Във Видин въстание на българите не било вдигнато. Гарнизонът от турци и унгарски протестанти под командването на граф Текели е бил твърде силен и такъв опит би бил предварително обречен на неуспех. Непримиримите с игото българи от Видин потайно сформирали свой отряд под командването на капитан Хорват. Този отряд се е срещнал и съединил с отряда воден от Пеячевич и го е осведомил, че австрийците са се отказали от плана си да превземат Видин.
Половината въстаниците от Чипровско са останали на лагер в местността Жеравица. Неголям отряд бил отделен за заслон над Чипровци. След бързата победа в Кутловица и липсата на непосредствена заплаха, в лагера царяло затишие, на което не било съдено да продължи дълго. Турските власти вече били взели сериозни мерки за потушаване на бунта. Софийският бейлербей изпратил към Чипровци елитна част от 3000 специално обучени войници. <ref name="Lovrov" />
Докато отрядът на Парчевич с изтощително висок темп на движението се завръщал от прекратения видински рейд, таборите от София достигнали на 18 октомври до местността Жеравица и нападнали въстаниците. Слабата укрепеност и намалената бдителност в лагера им дали предимство. Въстаниците трябвало да отстъпят. Заели за отбрана в намиращото се на север село (сега несъществуващо) и с това намалили предимствата на численото превъзходство и високата боеспособност на противника. Така успели да спрат първоначално атаката. След още няколко отблъснати пристъпа редовете им започнали сериозно да оредяват и заради дадените жертви и заради разбягалите се попълнения от полските села. Въстаническите войски са разбити от османски войски и маджарските им съюзници, предвождани от граф [[Имре Тьокьоли]].<ref name ="Cholakov" />
 
Турският командир оставил достатъчно войници да довършат съпротивляващите се и с останалите по преки пътища тръгнал към Чипровци. В долината на село Челюстница турската колона срещнала челната чета на кавалерията на Пеячевич спускаща се по долината на Огоста. Сблъсъкът бил страшен. Нямало време за построяване в бойни редове, нито за повече от един изстрел с мускетите. Нямало много място и за маневриране по бойното поле. Въстаниците изтласкали обратно през планината турските части и навреме стигнали до своите братя край Жеравица, които със сетни сили бранели позициите си. <ref name="Lovrov" />
 
[[Чипровци]] е превзет след героична отбрана и напълно разрушен, заедно с околните села [[Копиловци]], [[Железна]] и Клисура. До 1200 чипровчани загубили живота си в битките и в превзетите от турците селища, които не успели да напуснат навреме. [[Георги Пеячевич]], [[Богдан Маринов]] и другите легендарни осем войводи знаели добре, че без външна помощ българите, не могат да победят поробителите си. Изоставени от австрийците те имали единствен разумен възможен ход, да задържат турското настъпление към Чипровско колкото може по-дълго и през това време семействата им да напуснат селищата по планинските пътища и да потърсят спасение някъде далече.
== Преселение ==
Въстанието и потушаването му предизвиква масивна вълна от преселение от цяла Северозападна България, предимно на запад и на север, към области доминирани от християни. Два са били основните маршрути на бежанците съпровождани от четите, по които успели да се спасят от османските потери без повече жертви. Първият, през Стара планина на запад до Славония, изминали 600-те от дружината на Георги Пеячевич с още по-голям брой жени и деца. Може да се предположи, че са били общо около 1200-1800 човека. Вторият, на север, през река Дунав във Влашко начело с архиепископ [[Стефан Кнежевич]] и копиловчаните братя Никола и Гюра Качамага изминали по отчета на архиепископ Кнежевич 3000 човека. Днес българско малцинство има в областта [[Банат]], като освен на чипровчани, те са наследници и на никополски и свищовски павликяни, преселили се там в края на [[17 век]]. <ref name ="Cholakov" />
 
Стотици други на по-малки групи се спасили в Златарица, където ги приютили познати от времето на плавене на злато, в Еленско и Котленско, основали днешният квартал [[Миромир]] на град Хисаря, в Пиротско, в Трънско, където и до днес наричан разходката „шпацир”, в Кюстендилско, в Годечките села Голямо и Мало Малово и Раяновци, в Ломско, където дали на новите си поселища недвусмислени имена напомнящи им за родния Чипровски край, в Берковско.<ref name="Lovrov" /> Според местни предания католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село Секирово, днешен град Раковски.<ref name ="Cholakov" />
 
Голяма компактна група православни Чипровски бежанци след въстанието се заселила през 1690 г. в отделен свой квартал на град [[Сент Ендре]], северно от [[Будапеща]]. Там издигнали своя църква с патрон „Свети Никола“, известна като „Кипровачката“. Градчето в днешно време е архитектурен резерват заради бароковите сгради и някогашният крайбрежен български квартал е един от най-благоустроените.<ref name="Lovrov">[http://falmis.org/statii/banatsi-balgari/393-chiprovskoto-vastanie-1688g Александър Ловров, Чипровското въстание 1688 г.]</ref>
== Последствия ==
Далече по-тежка съдба имали около 1000 момчета от 10 до 16 години, момичета и млади жени отвлечени в робство. Повечето от тях били откупени от роднините си и от пловдивски католици, през чиито села минавали робските кервани, и все пак стотици никога повече не видели семействата си и родната земя. От фамилията на войводите Станиславови били отведени в робство 8 човека и само трима успели да откупят. В следващите месеци съпротивата продължава, като постепенно остатъците от въстаническата армия се превръщат в хайдушки чети. В това време австрийски части зад Балкана бездействат, а австрийците превземат [[Видин]] чак през есента на [[1689]] г.<ref name ="Cholakov" />
Въстанието и потушаването му предизвиква масивна вълна от преселение от цяла Северозападна България, предимно на запад и на север, към области доминирани от християни. Основната вълна от бежанци се заселват около р. [[Дунав]], около [[Видин]] и [[Лом]], в [[Пирот]]ско и Софийско и Берковско.Голяма група бежанци от Чипровци поема и на югоизток оттатък Стара планина в днешна Южна България и се поселват из Средногорието — Стрелча, Войнягово, Михилци, Черноземен и др. Според местни предания католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село Секирово, днешен град Раковски. Най-голямата компактна група бежанци се отправила за [[Влашко]], където се разпръснали и частично претопили сред местното население. Днес българско малцинство има в областта [[Банат]], като освен на чипровчани, те са наследници и на никополски и свищовски павликяни, преселили се там в края на [[17 век]].
 
Село Клисура никога не било възстановено и останало да блуждае из преданията като дух на жертва за българската свобода. Според предания неговите жители са останали в местността, където са се крили след въстанието и днешните жители на село [[Равна (област Монтана)|Равна]] би трябвало да са потомци на онези от легендарното вече село Клисура.<ref name="Lovrov" /> Единадесет години след събитията в останалите селища няма „нито един човек”.
 
Чипровското въстание е феномен в българската история. То е ненадминато по продължителната и много грижлива подготовка (повече от 60 години), по много високото образователно и интелектуално ниво на народните водачи и военните командири, по изключително високото ниво на политическа и военна ангажираност на могъщи европейски сили с българската кауза, по старателно планираната много висока сигурност в постигането на краен успех, по продължителност на действията на въстаническите бойни части повече от година само на българска земя и над 12 години непосредствено до западните й покрайнини.
 
Чипровското въстание слага край на статута на Северозападна България като [[буферна зона]] между османската империя и хабсбургските територии. Сложен е край на католическото влияние. Ликвидирани са привилегиите на българската аристокрация и властта, която тя упражнява в района. Сложен е край на католическото влияние в района. Седалището на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийската католическа епархия]] е преместено от Чипровци в София. Значението на Чипровци като културно и икономическо средище силно намалява.
 
== Вижте още ==
* [[История на България]]
* [[Чипровци]]
*[[Соимировичи]]
* [[Кнежевичи-Парчевичи]]
*[[Черкичи-Парчевичи]]
*[[Пеячевичи]]
*[[Кнежевичи]]
*[[Томагионовичи]]
 
== Външни връзки ==
* [http://www.kroraina.com/knigi/chipr/index.html Чипровското въстание 1688 г.]
* [http://literaturensviat.com/?p=60967 Пламен Павлов. Георги Пеячевич - един недооценен национален герой]
 
{{Български въстания срещу османската власт}}
{{Портал Военна история на България}}
== Източници ==
 
<references />
[[Категория:Католицизъм в България]]
[[Категория:Български въстания срещу Османската империя]]