Разлика между версии на „Чипровско въстание“

редакция без резюме
| конфликт =
| период = март 1688 г. – октомври 1688 г.
| място = [[Северозападна България]]
| територия =
| резултат = потушаване на въстанието, изселване на католическото население, преместване на седалището на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийската католическа епархия]] в София.
| страна1 = [[Католицизъм в България|Българските католици]] от [[Северозападна България]], подкрепяни от православното население
| страна2 = [[Османска империя]], Унгарски протестанти
| командир1 = [[Георги Пеячевич]] <br /> [[Богдан Маринов]] <br /> [[Владислав Чаки]]
| командир2 = [[Йеген Осман]] паша <br /> граф [[Имре Тьокьоли]]
 
== Католиците в Северозападна България ==
[[File:Chiprovtsi stara katedrala.JPG|thumb|250px|right|Останки от старата католическа катедрала в „Свети Дева Мария“ в Чипровци]]
Първите прояви на [[католицизъм]] в района се асоциират със заселването на саксонските рудари през [[13 век|13]]—[[15 век]]. Трудно е да се каже какво религиозно влияние са имали те върху местното население, но не е изключено поради привилегиите, които католиците като търговци са имали в Българското царство, част от местния елит да е приел католицизма. Други вероятни фактори са католическата пропаганда, близостта и честите нахлувания на унгарците. Католицизмът в Чипровско обаче никога не се превръща в трайна институция и не успява да създаде собствена идентичност на изповядващите го. По начин на живот католиците не се отличавали от православните, свещениците се женели, не спазвали католическите обреди и си спечелили доста упреци от папските представители.<ref name ="Cholakov" />
 
 
== Подготовка ==
[[File:Central europe 1683.png|thumb|270px|Границите в юго-източна[[Югоизточна Европа]] предпреди [[Голяма турска война|Австро-турската война]] през 1683 г. и Чипровското въстание]]
Към тези фактори в средата на [[17 век]] се добавят и други исторически събития. Процъфтяващата османска империя получава съкрушителни удари ([[битка при Виена|поражението при Виена]] през [[1683]] г.). Огромните разходи около неуспешните военни кампании карат османските [[султан]]и да прибягнат към налагане на непосилни данъци и отнемане на част от привилегиите на някои категории християни. [[Австрия]] и влашките княжества също имат аспирации към северозападните османски територии. <ref name ="Cholakov" />
 
 
== Военни действия ==
[[File:Bulgarian uprisings 17th century.png|thumb|right|180px|Чипровското, [[Второ търновско въстание|Второто Търновско]] и [[Карпош|Карпошово въстания]] през XVII в.]]
 
Още през пролетта на [[1688]] въстанически части под ръководството на [[Георги Пеячевич]] напускат [[Чипровци]] и се присъединяват към австрийската армия. Войските на Пеячевич участват в превземането на крепостта [[Оршова]] и областта [[Банат]]. След битката при [[Белград]] въстанието избухва в цяла северозападна [[България]]. Настъпващите 6 австрийски полка не успяват да координират българските части, които бездействат и дават възможност на османците да се прегрупират.<ref>[http://literaturensviat.com/?p=60967 Пламен Павлов. Георги Пеячевич - един недооценен национален герой]</ref>